Древните маи са украсявали зъбите си с материали като нефрит, а ново изследване подкрепя идеята, че тази практика може да е служила и за поддържане на зъбното здраве. Досега се смяташе, че подобните промени по зъбите на маите са били направени единствено с естетическа или ритуална цел.
Много преди изобретяването на електрическите бормашини, новокаина и рентгеновите апарати древните маи вероятно са лекували кариесите си, като поставяли в тях инкрустации от нефрит.
Зъби с инкрустации от нефрит, „лъжливо злато“ и други материали се намират на археологическите обекти на маите от десетилетия. Досега изследователите смятаха, че тези украшения, поставяни в специално издълбани дупки, са имали предимно естетическо предназначение.
Нов анализ на кътник с нефритена инкрустация обаче предоставя едни от най-солидните доказателства до момента, че маите не са украсявали зъбите си с подобни „грилове“ само заради мода или ритуали. Според изследователите вероятно целта е била и облекчаване на болка.
„Кухината е толкова перфектна“, отбелязва Елма Вега-Лизама, стоматологичен антрополог от Автономния университет на Юкатан в Мексико и съавтор на изследването. „Наистина е добра процедура – добре изпълнена, чиста.“
Именно тази прецизност подкрепя основната теза на екипа, изложена в списанието „Journal of Archaeological Science: Reports“ — че маите са владеели стоматологични умения, надхвърлящи представите на учените досега.
Изследваният зъб е част от една от най-големите в света колекции зъби на маите, съхранявана в музея „Попул Вух“ към Университета „Франсиско Марокин“ в град Гватемала. Той е бил подарен на Естуардо Мата-Кастильо, стоматолог в същия университет и главен автор на изследването, а произходът му дълго време е оставал неизвестен.
Според авторите зъбът вероятно произхожда от района около град Гватемала — най-вероятно от руините на Каминалджую, град на маите, съществувал приблизително между 1500 г. пр.н.е. и 900 г. сл.н.е. Днес по-голямата част от него се намира под съвременния мегаполис, пише National Geographic.
Един кътник от богатата колекция зъби, съхранявана в музея „Попул Вух“ към Университета „Франсиско Марокин“ в град Гватемала, се откроява като единствения зъб от този тип с инкрустация от нефрит.
Ако от зъба се вземе проба за молекулярен анализ, той би се увредил, затова авторите на изследването се основават на други данни, за да го датират. Според тях зъбът принадлежи към Класическия период – между 250 и 900 г. сл. Хр., когато Каминалджую е бил на пика на регионалното си влияние.
По-голямата част от зъбите с подобни украшения произхождат именно от този „златен век“. Причините, поради които маите са решавали да украсяват зъбите си, остават неясни във всеки конкретен случай. Все пак, тъй като инкрустациите се откриват предимно по предните, по-забележими зъби, редица изследователи свързват тази практика с ритуали, с модни тенденции, или дори със съчетание от двете.
Не бива да се изключва и ролята на обществения статус. Учените са установили, че инкрустации по зъбите на маите от Класическата епоха са носили както представители на богатите слоеве, така и по-бедни хора, но при по-високостатусните лица тази практика се среща значително по-често. Това отбелязва Марко Рамирес-Саломон, ортодонт от Автономния университет на Юкатан и съавтор на статията. При някои хора с висок обществен статус в устата са открити до осем инкрустации с различни форми и цветове.
Повечето от инкрустациите са направени от нефрит, но има и такива от минерала пирит, познат още като „златото на глупаците“. При други зъби липсват камъни – там е използван единствено черен цимент, който иначе служи за закрепване на инкрустациите.
Съставът на този цимент подсказва, че зъболекарските практики на маите вероятно са надхвърляли чисто декоративната или показна функция. При по-ранен анализ Рамирес-Саломон, Вега-Лизама и техните колеги установили в уплътнителите следи от фосфати, калций, растителни масла с цветен произход и подобни съставки, а в някои случаи и битум.
По думите на Рамирес-Саломон част от тези уплътнители се оказват по-качествени от материалите, използвани в днешните зъбни пломби. Той обръща внимание, че съвременните пломби понякога изпадат приживе на пациентите с кариеси, докато въпросните инлеи са устояли на времето – запазени в продължение на векове, а в отделни случаи и повече от хилядолетие след смъртта на съответния човек.
