Слуховете, че управителката на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард смята да подаде оставка до края на идващата пролет, а не през октомври 2027 г., когато изтича мандатът й, вече бунят духовете в столиците на най-мощните страни на Стария континент.
Според британският всекидневник “Файненшъл Таймс”, който пръв заговори за преждевременно напускане на топ-банкерката, това не е капитулация, а по-скоро тактически ход с много висок “политически профил”, пише Труд.
Ход, който би позволил най-вече на френския президент Еманюел Макрон и на германския канцлер Фридрих Мерц да наложат за пет години начело на управляващата еврото банкова институция удобна на тях личност преди крайната френска десница да завладее Елисейския дворец в Париж.
По простата причина, че социалните проувания в Хексагона засега очертават като победител в президентския вот догодина кандидата на крайно десния “Национален сбор”, т. е. неговата неформална лидерка Марин Льо Пен или свръх популярният млад президент на формацията Джордан Бардела.
А последният вече повдигна въпроса за използване на паричната политика на ЕЦБ за фискални цели с цел подходящо управление на огромния дълг на Франция - перспектива, която според “Файненшъл Таймс” Берлин възнамерявал да пресече в зародиш.
Освен това, поне според италианския в. “Ла Стампа”, глобалният финансов контекст прави наследяването на Лагард още по-спешно и деликатно.
По простата причина, че завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом вече било довело до радикална промяна в управлението на световните финанси - с назначаването на Кевин Уорш за наследник на Джером Пауъл във Федералния резерв, Вашингтон изглежда се подготвя за период на агресивна и потенциално протекционистична парична политика.
И съответно в ЕС съществуват опасения, че Уорш, който е известен със своите ортодоксални позиции и изключителната си близост с Тръмп, ще принуди ЕЦБ да се изправи срещу суперсила, която няма да се поколебае да използва паричния ливъридж или “завоевателния лост”, позволяващ с по-малък собствен капитал да се контролират по-големи активи.
Ето защо за икономическите анализатори в Западна Европа необходимостта от “твърда ръка” в щаб-квартирата на банката във Франкфурт сега се превръща в абсолютен приоритет на ЕС с цел да се предотврати “смачкването” на еврото между амбициите на администрацията на Тръмп за световно монетарно надмощие и структурните слабости на Стария континент.
Поради тази причина, както подчертава “Ла Стампа”, наследникът на Кристин Лагард би трябвало да бъде железен дипломат и безупречен банков техничар, способен да работи адекватно с все по-политизирания Федерален резерв, без да превърне ЦЕБ в негов васал и без да жертва европейската парична независимост.
Битка за ЕЦБ
И докато за смяната на Лагард, на която вероятно ще бъде предложено ръководството на Световния икономически форум в Давос, големите европейски столица са единодушни, то те вече водят открита битка от разстояние покрай назначаването на нов шеф на ЕЦБ.
Ако се вярва на медиите, канцлерът Фридрих Мерц желаел на всяка цена банката да бъде оглавена от негов сънародник и вече лансирал кандидатурите на президента на “Бундесбанк” Йоахим Нагел и сегашната членка на Изпълнителния съвет на ЕЦБ - Изабел Шнабел.
Но за Париж и Рим първият имал твърде ортодоксални монетарни похвати, които в момента биха били бариера пред така желания от ЕС икономически растеж, докато Шнабел била изправена пред неопредолима правна пречка. Въпреки че тя е смятана за най-авторитетния икономически глас на ЕЦБ, германката е последен мандат на заемания пост и правилникът на кредитната институция постановява да я напусне след приключването му.
Париж от своя страна подкрепя бившия управител на националната банка на Испания и сегашен ръководител на Банката за международни разплащания Пабло Ернандес де Кос, но Рим не бил много съгласен.
Просто защото Мадрид вече имал топ-банкер на европейско равнище в лицето на управителката на Европейската инвестиционна банка - Надя Калвино и премиерката Джорджа Мелони би се съгласила “на варианта Де Кос”, само ако на поста на испанката бъде начначен нейният министър Даниеле Франко.
Като компромис някои анализатори сочат холандеца Клаас Кнот, който е бивш шеф на Националната банка на Нидерландия и има четиринадесетгодишен опит в Управителния съвет на ЕЦБ.
Там той се бил превърнал според “Файненшъл Таймс” от “ястреб” в медиатор, способен да игражда консенсус и поради тази причина бил в момента най-вероятния наследник на Кристин Лагард.
Но канцлерът на Германия държал наистина много кредитната институция №1 на Европа да бъде оглавена от негов сънародник и за това бил готов да направи голяма жертва - да накара председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да подаде и тя оставка.
По простата причина че според вътрешните разпоредби в Съюза, представители на една страна-членка не могат да заемат три началнически поста в него, а в момента Германия ги имала. И Мерц решен на смяна на съпартийката си Фон дер Лайн, но предлагайки є държавническия пост №1 в родината им - президентския, който сега е заеман от Франк-Валтер Щайнмайер с мандат почти на свършване.
