През един августовски ден на 1975 г. осем въоръжени мъже нахлуват в хранилището Hudson Fur Storage в американското градче Провидънс, щата Род Айлънд. В местните криминални среди е добре известно, че това хранилище се използва за трезор на мафията, но това сякаш не стряска апашите. Дръзката атака е водена от Робърт Дюсол и Чарлз Флин и се превръща в най-големия обир в историята на американския Североизток.
Обирджиите успяват да отнесат около 30 милиона долара в брой, ценни метали и бижута. Въпреки че трезорът на мафията е добре известен, дори водачите на бандата са изненадани от размера на плячката. „Чух някой да казва – мили боже, не мога да повярвам какво има тук,“ спомня си Барбара Олива - служителка в хранилището по онова време - в интервю за New York Post, пише profit.bg.

„След като се изнесоха ние влязохме в трезора. Целият под бе заринат със златни и сребърни кюлчета, всякакви бижута. Имаше монети, пари, оръжия, дори и един инкрустиран бокал.“

Тези разхвърляни скъпоценности свидетелстват за слабата подготовка на обирджиите, които не само не носят достатъчно сакове, но и не се сещат да държат маските си спуснати по време на обира. Историята на обира и участниците в него е тема на книгата The Last Good Heist, която направи своя дебют в Щатите тази седмица. Съавторът на ръкописа Тим Уайт казва, че поръчител на обира е местният мафиотски бос Реймърд Патриарца. Всеки от обирджиите взима по 70 000 долара за свършената работа, а се смята, че именно Патриарца прибира лъвския пай от плячката. На 2 ноември местен вестник излиза с материал, в който се твърди, че Дюсол възнамерява да се предаде на полицията срещу 100 000 долара. Флин и двама други са изпратени да го убият. Когато се срещат лице в лице обаче, Дюсол успява да убеди Флин, че някой се опитва да ги настрои един срещу друг.

На 31 декември същата година Дюсол е задържан от полицията във Лас Вегас след сигнал, подаден от неговата приятелка. „Полицаите разбират, че е обявен за издирване,“ обяснява Уайт. По време на разпита полицаите лъжат Дюсел, убеждавайки го, че Флин е убит като наказание за това, че не е екзекутирал партньора си. Смятайки, че няма какво повече да губи, Дюсол се съгласява да свидетелства по случая с обира. Неговите признания слагат началото на най-скъпия съдебен процес в историята на щата Род Айлънд. Патриарца обаче се измъква безнаказано и, по непотвърдена информация, дори успява да пласира бижутата в Европа. „Въпреки непохватните крадци, които влизат в Hudson Fur, Патриарца успява да осъществи плана си перфектно,“ коментира Уайт. Флин получава доживотна присъда, но е освободен след десетина години.

Умира през 2001 г. Дюсол влиза програма за защита на свидетелите. „Дюсол постъпва на работа в пивоварната Coors Brewing Company под друго име,“ казва Уайт. „Той обаче продължава да обира магазини за бижута, докато не е арестуван и вкаран в затвора за тези деяния. Умира през 1992 г. от сърдечен удар. При такава странна история, това едва ли е изненада за някого.“