Историята на езерото Ниос в Камерун остава едно от най-зловещите и енигматични природни бедствия, разказвано през смразяващите спомени на малцината оцелели като Джоузеф Нкюин. В нощта на 21 август 1986 г. светът става свидетел на феномен, който сякаш излиза от библейските предания за наказанието – безшумен „облак на смъртта“, който в рамките на минути задушава 1746 души и хиляди животни в радиус от 25 километра.
Жертвите в близките села са открити в леглата си или по пътищата, без никакви следи от насилие, просто застинали в мига на своето задушаване. Опустошението е толкова пълно, че дори мухите изчезват, а мястото изглежда като поразено от неутронна бомба.
Трагедията всъщност се корени в уникалната физика на езерото, разположено в кратера на древен вулкан. Известно сред местните като „Лошото езеро“, то е действало като гигантска тенджера под налягане.
Поради специфичното разслояване на водата в тропическия климат, огромни количества въглероден диоксид, извиращи от земните недра, са останали затворени на дъното му в продължение на десетилетия.
В онази съдбовна нощ този нестабилен баланс е нарушен – вероятно от свлачище, земетресение или вътрешен трус – което кара езерото буквално да изригне.
Фонтан от вода се издига на близо 100 метра височина, а освободеният токсичен газ, който е по-тежък от въздуха, потича по склоновете и долините като невидимо одеяло, измествайки кислорода и носейки моментална смърт.
Въпреки че съвременната наука се опитва да разгадае всеки детайл от инцидента, въпросителните остават. Учените са инсталирали специални тръби за дегазация, които поетапно извеждат опасния газ от дъното, за да предотвратят ново натрупване, но природата продължава да крие рискове.
Сега тревогата е свързана с ерозията на естествените стени на езерото, които при срутване биха могли да предизвикат ново бедствие.
Трагедията край Ниос е постоянно напомняне, че под красивата повърхност на природата понякога се крият сили, способни да унищожат цели селища в пълна тишина, превръщайки една спокойна вечер в исторически кошмар.