Офанзивата срещу Мосул, основната твърдина на организацията "Ислямска държава" (ИД) в Ирак, е твърде сложна операция, в която участват в различна степен иракската армия, чуждестранни сили и местни групировки с разнопосочни, ако не и противоположни интереси, пише Франс прес, цитиран от dnes.bg.
Битката е започнала, но никой не може да предскаже колко време ще е нужно на иракската армия и полицията, за да влязат в този втори по големина град в страната и да прогонят джихадистите, част от които със сигурност ще се разпръснат сред населението, и трайно да възстановят там своята власт.

Едно закъсняло начало
Офанзивата много пъти бе обявявана, после отлагана, откакто премиерът Хайдер ал Абади призова през март 2016 г. войските си да освободят провинция Ниневия, чийто главен град е Мосул. Причина бяха ред разногласия между различните сили, присъстващи в региона, а също така политически препирни в Багдад - в правителството и парламента.

С предимно въздушна подкрепа от силите на широката международна коалиция срещу ИД, водена от САЩ, както и с подкрепата на Иран, изпратил на терена войски в помощ на паравоенните си формирования, силите на режима напредваха стъпка по стъпка от март насам и се доближиха до Мосул, използвайки базата в град Махмур на 20 км от позициите на джихадистите. Същевременно силите за сигурност на автономния Иракски Кюрдистан - т. нар. пешмерги, предприеха настъпление северно от Мосул.

Отблъснати за момент през юни, когато ИД отново превзе Фалуджа край Багдад - втората по значение крепост на джихадистите, иракските сили осъществиха нов пробив през юли, превземайки военновъздушната база в Каяра на шейсетина километра от Мосул - ключов стратегически пункт и тяхна логистична база, жизненоважна с оглед започналото днес настъпление.

Многобройни действащи лица
Броят на силите, участващи в битката за Мосул, е главозамайващ - иракската армия, прочутата и опасна антитерористична служба, федералната и местната полиция, шиитските милиции, много от които се подчиняват на Техеран, пешмергите, Турция, Съединените щати и страните от международната коалиция.

Иракските федерални войски, наброяващи около 30 000 души, могат да разчитат, че ще бъдат прикривани от самолетите на международната коалиция, чиито сили наброяват общо около 7000 военни в Ирак, от които 4600 изпратени от Вашингтон.

Във военна база недалеч от Мосул и Кюрдистан са разположени и турски войници. Присъствието им е сред основните фактори, сочени от експерти като обясняващи закъснението на офанзивата: Багдад настоявал да бъдат изтеглени, но Турция иска на всяка цена да участва в различни фази на офанзивата в стремеж да ограничи засилването на кюрдите по своята граница и да възстанови някогашното си влияние върху района на Мосул и местните богатства, които смята за свои собствени.

Пешмергите са напреднали вече отвъд границите на автономен Кюрдистан и тревожат Анкара наред с това, че шиитските милиции, воюващи за Абади и ориентирани към Иран, настъпват към Мосул, населен главно със сунити.

Отправеното от Абади предупреждение добре илюстрира спорните моменти: единствено иракската армия и полицията ще получат разрешение да влязат в Мосул.

Тактики
Как да бъде изтръгнат Мосул от ръцете на джихадистите? В последните часове сражението със сигурност ще се сведе до близки боеве за всяка следваща улица с бойците на ИД. Те са между 3000 и 4500 по оценки на международната коалиция, докато в града все още остават към 1,5 милиона жители и ООН се страхува от хуманитарна трагедия в района.

Иракските сили - при положение че следват същата тактика, както в Тикит и Рамади, отвоювани съответно през март 2015 г. и февруари 2016 г., ще обкръжат града преди последния щурм. Елитните антитерористични подразделения отново може да са в първите редици.

Преди да стигнат центъра на джихада, иракските сили ще трябва да навлязат десетки километри навътре в териториите под контрола на ИД.

Силите, воюващи с ИД, ще се изправят срещу джихадисти, разполагали с две години, за да подготвят отбраната на последната си значителна крепост. Много е вероятно да използват снайперисти, коли бомби и да минират местността, за да забавят напредването на иракските бойни части.

В опит да се защити от ударите на коалицията ИД може също да използва местни жители като жив щит.