Как украинските войски така изненадващо пробиха навътре в руската територия? Отговорът е прост – начело с руснак, московски възпитаник.

Олександър Сирски е човекът, на когото украинският президент Володимир Зеленски вярва до смърт. За него казват, че тактиката му на бойното поле отразява йерархичното съветско обучение. И какво по-добре за Киев, решил да удари без предупреждение по самочувствието на  Владимир Путин и да покаже, че вече пазарлъкът за мир ще бъде равнопоставен – земя за земя, пише "Телеграф".

Който познава бившия Съветски съюз, историята, нравите, нагласите на хората на тази огромна територия, надали ще се учуди от биографията на генерал Сирски. Както на други подобни места по света, в които включвам и нашите Балкани, личните съдби на хора с различна, но близка кръв са смесени до степен, в която възлите трудно се разплитат. А може би не е и необходимо. Защото при разплитането се получават ситуации като тази, в която руснаците обвиняват Зеленски, евреин от Кривой рог, израснал в рускоговорящо семейство, в съвременен нацизъм.

А братът на Олександър Сирски, който живее в Русия, не му говори и не поддържа връзки с него.  

Не се заблуждавайте – Снежния леопард е железен. Кален е в най-жестоките битки в последните десет години в братоубийствените сражения, които изправиха украинци срещу руснаци. Зеленски го е изпробвал в най-тежките ситуации и е разбрал, че срещу руснаци успех може да има руснак. И го постави начело на армията си, през тази пролет, когато отстрани превърналия се в национален герой генерал Валери Залужни. Явно е имало защо.

Познати на Олександър Сирски казват, че той пресича всякакви приказки, че войната може да не завърши с победа за Украйна. „Той гледа на войната математически. За него това е проблем, който трябва да бъде решен и той е решен да го направи. Условията на тази задача: има враг, той трябва да бъде унищожен“, казва бившият заместник-министър на отбраната на Украйна Анна Маляр пред Би Би Си.

„Той планира военните операции толкова внимателно, че всяка от тях има ден и час, когато трябва да започнат и кога да свършат. Както оркестърът има всеки инструмент и неговата част, така той има всяко разделение и своя задача“.

Олександър Сирски е роден през 1965 г. в село Новинки, Владимирска област на РСФСР. Баща му е военен и момчето мечтае да следва стъпките му. Преместени са в Харков заради службата на таткото, Александър учи там и го смята за свой роден град. 

Във Владимир остават роднините му.

Брат му Олег Сирски казва пред руската държавна агенция: „Не общувам с него, дори не знам къде е... Не знам нищо за него. Мина много, много време, откакто той отиде в Украйна. Той е бил там през целия си живот, там е започнал службата си и я продължава, там има семейство”. А съдейки по публикациите в интернет, Олег поддържа руското нахлуване в Украйна.

Като първенец Олександър Сирски е изпратен в Московското висше общовойсково командно училище, което завършва с отличие през 1986 г. Тази академия е школата, създала повечето от съвременните руски генерали. Включително и обвиненият в отравянето на Литвиненко депутат от Думата Андрей Луговой. 

През 80-те години Сирски постепенно свързва кариерата си с украинската армия, тогава все още част от тази на СССР.  През 1996 г. завършва с отличие Академията на въоръжените сили на Украйна, а през 2005 г. – Националната академия за отбрана на страната. В Украйна защитава дисертация и става кандидат на военните науки. През 2009 г. с указ на президента Виктор Юшченко Сирски получи званието генерал-майор.

През 2013 г. - последната мирна година той е вече е заместник-началник на командния център на генщаба. На тази позиция той отговаря по-специално за сътрудничеството на украинската армия с НАТО и прилагането на част от стандартите на алианса във въоръжените сили на Украйна. Говори английски свободно. Това е още една причина сега да е на върха, защото Украйна в последните две години се превърна в държава, която има свръхмодерно оборудвана армия със западни оръжия. Този огромен капацитет, доста опасен между другото, трябва да бъде управляван от човек, който е наясно с натовските стандарти и може да общува на съответния език с колегите си от алианса.

Сирски става началник на сухопътните сили на Украйна през 2019 г. Преди това той командва украински войски, сражаващи се с подкрепяния от Москва бунт в източните региони на Донецк и Луганск през 2014 г. Там получава и прозвището си Снежния леопард. 

Някои от най-големите победи на Украйна след пълномащабното нахлуване на Русия са ръководени от него.

След  успешната отбрана на Киев е обявен за герой на Украйна.

През юли 2022 г. Сирски планира и изпълнява светкавична контраофанзива, която отблъсква руските войски от Харков. В началото на миналата година той ръководи защитата на източния град Бахмут, където хиляди войници от двете страни бяха убити в една от най-кървавите битки на войната. 

Самият Сирски признава, че този град не представлява значителен военен интерес. През есента на 2022 г. обаче се оказа, че превземането му изглежда фундаментално важно за руските войски, представени предимно от отряди на все още живият тогава лидер на частната армия Вагнер Евгений Пригожин. През зимата на 2022-2023 г. битката за Бахмут се превърна в най-кръвопролитната.

Броят на загиналите е десетки хиляди. Източници на Би Би Си твърдят, че в определен момент главнокомандващият на украинските въоръжени сили тогава Валерий Залужни се е застъпил за изтегляне на украинските сили от града. Но по това време Бахмут се превърна във важен символ за  политическото ръководство. Според Би Би Си Залужни не е получил зелена светлина за предложението си да напусне и кървавите битки за Бахмут са продължили, докато градът не е бил превзет от руснаците в края на май 2023 г.

Но поддръжниците на Сирски смятат битките за Бахмут за победа на украинските оръжия. Сдържането на руснаците, въпреки загубата, предотвратяват превземането на цялата Донецка област за броени дни. А генералът казва, че историята на ЧВК е приключила още преди смъртта на Пригожин.

Сирски има репутация на самовлюбен човек, пазещ дистанция от всички. Той е аскет – спи по четири часа и половина на нощ и отмаря във фитнес залата. В интервю за „Гардиън“ той каза, че преди войната е спал пет нощи, а през уикендите пет и половина.

За Сирски се знае, че се събужда в 5:20 сутринта дори ако предишния ден се е върнал от напускането на фронтовата линия в два през нощта. Започва деня с едночасово обучение на симулатори (дори инсталира симулатори в централата си). Ако обстоятелствата позволяват, той отново се занимава със спорт следобед. Сирски не пуши, практически не пие и винаги, когато е възможно, се храни здравословно. 

Офисът му винаги е в идеален ред.

При всеки удобен случай отива на първа линия, разказват най-близките му служители. От тези пътувания произлиза необичайното хоби на генерала-  прави снимки на изгревите и залезите на красивото небе над Украйна. Много се интересува от история, като има уникална памет и разказва много интересно, особено за Римската империя.  

В интервю за Ройтерс през януари генералът отбеляза, че в момента войната преминава в нов етап - на високотехнологична война. Както и за прехода на украинската армия към тактика на активна отбрана:

„Когато ние не просто седим в отбрана, но постоянно контраатакуваме и в някои посоки преминаваме в настъпление, и врагът го знае." Отговаряйки на въпрос дали при сегашните обстоятелства е възможен обрат във войната в полза на Украйна, Сирски каза: „Шансове винаги има. Те трябва да бъдат намерени и използвани“. 

И ето месеци по-късно те бяха намерени и бяха използвани. До положение, в което Путин не знае кой да бъде следващият му ход.

Миналото лято, попитан от кореспондента на ABC News как възнамерява да сложи край на войната, Сирски отговаря съвсем сериозно: „Ние сме ангажирани с мира. Но след нашата победа. Когато украинските знамена се веят по цялата дължина на нашите граници, включително и в Крим“.