За първи път от 10 години насам на изборите в Германия няма да е възможно гласуването по електронен път, реши Конституционният съд. По този повод в материал за Дойче веле Емилиян Лилов търси паралелите с България, където подобен дебат се води вече 5 години.
Най-напред се налага да уточним, че германският Конституционен съд не изключва априори електронното гласуване. Забраната се отнася само до използваната в момента компютърна техника, чрез която става гласуването по електронен път.
Съдиите от Карлсруе са преценили, че тази система не дава възможност за алтернативен контрол. Което означава, че ако тя бъде подменена с друга по-надеждна или ако бъдат изчистени слабостите на гласуването онлайн, то електронният вот отново ще е допустим. Предимствата са много.

В този смисъл решението на германския съд не може да бъде разглеждано като присъда над самата идея за електронно гласуване. В ерата на компютърните технологии, когато имаме електронни правителства, електронно банкиране и дори електронна любов, защо да не е възможно и да гласуваме електронно на избори?
В целия цивилизован свят хората управляват финансите си по електронен път. С натискане на едно копче на компютъра днес е възможно да се прехвърлят 1 млн. евро от една банкова сметка в друга. И е логично да се запитаме - след като можем да прехвърляме огромни суми от едно място на друго, защо да не е възможно да прехвърлим един глас? Още повече, че изискванията за сигурност и надеждност при електронното гласуване са същите както при електронното банкиране.
Като предимство на е-вота можем да посочим още по-високата степен на надеждност при обработката на резултатите, отколкото при гласуването с бюлетини, когато някакви хора в някакви секции броят някакви хартийки. Да не говорим, че точно 30 секунди отнема подмяната на една урна с бюлетини с друга (с манипулирани резултати).
Други предимства на електронното гласуване са неговата по-ниска цена; осигуряването на достъп до изборния процес и на хора, които обикновено не гласуват - в България това са напр. лежащо болните или много млади хора, за които не е особено привлекателно реденето на опашка, за да гласуват. Електронното гласуване е и шанс за много българи в чужбина да участват в избори, без да се налага да пътуват стотици километри до най-близката изборна секция (обикновено до консулската служба).
Има обаче риск от купуване на вота.
Да не говорим за друга една болест на съвременната демокрация - ниското участие в избори. Според експертни оценки около 500 хил. български избиратели, които по различни причини не участват в избори, ще упражняват своето право на глас в повече. Всеки може да пресметне много или малко е това при средно около 3.5 млн. гласуващи на избори в България.
И накрая да спомена и някои от недостатъците. Има риск от контролирано купуване на вота. Сега, за да купиш чужд вот, трябва да платиш на прекупвача на гласове в някои особено застрашени региони или на някакви други хора. При електронното гласуване това упражнение става още по-лесно. На запад феноменът е известен като Family voting. Този недостатък съществува обаче и при електронното банкиране, но никой досега не е забранил използването му. /БЛИЦ