Това не е просто оръжие, а направо еволюция. Дронът, който днес познаваме като "Геран-2", не е продукт на едно място или една държава, а се оказа резултат от десетилетия инженерни идеи, геополитически сривове и безмилостна логика на войната: по-евтиното, по-простото и масовото побеждава сложното, пише "Труд".
В средата на 80-те години в Западна Германия се ражда проектът DAR (Diehl Anti-Radar Drohne) – разработка на Dornier, Brunswick Corporation и Diehl Defence.
Целта не е терор, а прецизен военен инструмент – унищожаване на противовъздушни системи като С-300, Бук и Куб.
Дронът е проектиран да лови радари, използвайки пасивно насочване от Texas Instruments.
Защо проектът умира?
През 1991 г. пада Берлинската стена, СССР се разпада и заплахата изчезва. А резултатът е , че проектът е спрян, защото "няма нужда от него".
Технологията обаче не изчезва, а мигрира. Иран опростява всичко и му дава нов живот.
В Иран инженерите правят ключов пробив - махат сложната радарна система и добавят GPS/инерционна навигация. Така се ражда Shahed-136. Характеристиките са: обхват: до 2000 км, бойна глава: 40–50 кг, а цената - 20 000 – 50 000 долара.
Русия превръща идеята в индустрия
От 2022 г. насам Русия адаптира системата в "Геран-2", като добавя ГЛОНАСС и устойчиви системи. Увеличава и бойната глава до ~90 кг. Така новото оръжие вече не е просто дрон, а тактически инструмент за изтощение.
Тактиката "рояк" – новата война
Силата не е в единичния удар, а в масата - евтини дронове срещу скъпи ПВО ракети, постоянен натиск и принуждаване на врага да изразходва ресурси.
Използва се дори стратегия, според която дроновете активират радарите и следват удари с ракети.
Голямата трансформация
Три държави имат три ключови роли:
Германия създава "скалпел", Иран го превръща в "народно оръжие", а Русия го прави масов фактор във войната.
