В Египет археолози са решили да докажат, че известният Голям сфинкс в Гиза не е построен на случаен принцип, а в строга ориентация с траекторията на движение на Слънцето. Екипът, воден от д-р Захи Хавас, е направил снимки по време на пролетното равноденствие, доказващи, по негово мнение, тази теория.

Кратко съобщение за това малко, но важно проучване, бе публикувано от египетското министерство на антиките. Междудругото, известният египтолог Заха Хавас е оглавявал известно време ведомството.

Големият сфинкс, разположен на западния бряг на Нил в Гиза, е обърнат към изгряващото слънце. Въпреки това, общоприетата теория е, че в древни времена архитект случайно е попаднал на огромна варовикова скала и е издълбал от нея изображение на зооморфно същество - лъв с човешко лице, лежащ на пясъка, в чертите на който някои разпознават фараона Хефрен.

Хавас и екипът му са поставили камерата на изток по такъв начин, че обективът да е обърнат към лицето на Сфинкса. Заснемането е извършено в дните на пролетното равноденствие, тоест когато нощта е равна на деня - 21 и 22 март. Подобен астрономически феномен се наблюдава и през есента, 21 и 22 септември.

Камерата е запечатала залеза на Слънцето непосредствено над дясното рамо на сфинкса, вписвайки се в нещо като прорез с правилна геометрична форма. Хавас смята, че този прорез е важна астрономическа и религиозна отметка. Според него има още едно астрономическо явление, което доказва още по-ясно, че Сфинксът не е изграден случайно.

То може да се наблюдава на 21-22 юни, когато Слънцето по права линия застава точно между пирамидите на Хеопс и Хефрен. Става въпрос за явление, известно като слънцестоене. Впрочем, през 2018 г. в Journal of Ancient Egyptian Architecture е публикувано изследване на инженера Глен Деш, който твърди, че подреждането на Слънцето между пирамидите в дните на слънцестоенето е почти перфектно.

В дадения случай Захи Хавас е заявил, че „явлението“, записано от камерата, е доказателство за това, че теорията за случайното построяване на Сфинкса е грешна. Според неговото мнение, залезът на Слънцето между пирамидите на Хеопс и Хафрен е имал свещено значение, особено когато се има предвид, че в Древен Египет е съществувал култ към Ра - бога на Слънцето.

Това показва, че древните египтяни може наистина да са имали религиозна причина за създаването на Сфинкса, а това предполага астрономическа връзка между Слънцето и този паметник.

Смята се, че Сфинксът в Гиза е построен преди около 4500 години. Предполага се, че е създаден за фараона Хефрен, който е син на фараона Хеопс. Доктор Хавас е добавил, че теорията за съществуването на астрономическа връзка между Сфинкса и Слънцето потвърждава предположението за огромното научно превъзходство на древните египтяни над другите народи от този период от време.

Превод и редакция: БЛИЦ