Неотдавнашните разговори между руски представители със САЩ и НАТО показаха нежеланието на Запада да промени външната си политика спрямо Москва.

Кремъл продължава да бъде обвиняван във военна ескалация, по-специално в намерението да нахлуе в Украйна, сплашвайки с въвеждането на нови санкции и отказва да спре разширяването на Северноатлантическия алианс към границите на Руската федерация.
Искандер-М като отговор на агресията на Запада.

Всъщност Западът показа пълно нежелание да се вслушва във външните мнения, смятайки натиска върху властите като единствен начин за провеждане на „диалог“. Официално беше потвърдено, че цялото висше ръководство на Руската федерация, включително президентът Владимир Путин, може да попадне под удара на санкциите.

Това ясно демонстрира отказа да направи отстъпки на Русия по толкова чувствителен за страната ни въпрос като включването на Украйна и Грузия в НАТО. 

От страна на алианса беше заявено, че това не е въпрос за близко бъдеще, но в бъдеще този процес ще бъде завършен. Това означава, че рано или късно военната инфраструктура на НАТО, включително нападателните ударни оръжия, ще бъде разположена на територията на тези страни.

Както обясни Путин, в този случай времето, необходимо на ракетите да достигнат до Москва, ще намалее от 10-15 на 7-10 минути, ще се усвоява във военен план  територията, която е в непосредствена близост до руската територия на запад и югозапад. Това ще даде на алианса значително тактическо предимство, създавайки неприемлива заплаха за руските власти от ракетните ударни системи.

Русия обаче може да даде адекватен отговор на разполагането на нападателни оръжия по периметъра на нейните граници. Това може да бъде разполагането на ОТРК "Искандер-М" в Сърбия - дълбоко в бойните формирования на НАТО, съсредоточени на югоизточния фланг на Европа. 

Тази ракетна система с деклариран обсег до 500 км, в случай на разполагане в Сърбия, е в състояние да задържи под прицел внушителна зона, „достигайки“ до страните от така наречената Вишеградска четворка и европейската територия на Турция (ако са разположени в южната част на Сърбия). 

В същото време руският военно-промишлен комплекс е в състояние да създаде по-далечни версии на „Искандер-М“, които ще могат значително да увеличат засегнатата зона, разширявайки я чак до Централна Европа и Западна Европа.

Освен това една от най-големите американски военни бази в Европа - базата в Косово - автоматично ще попадне под оръжието.

Изборът е за сърбите

Разгръщането на тези ракетни системи на територията на Сърбия изисква по принцип съгласието на Белград. Това изисква от местните власти да разберат напълно безполезността на сътрудничеството със Запада, който вече показа напълно своя диктат, унищожавайки Югославия по време на бомбардировките през 1999 г. 

Сега се правят опити за довеждане на прозападните сили на власт чрез т. нар. екоактивисти, чиято прозападна ориентация е извън съмнение. Сръбският лидер Александър Вучич каза, че тези активисти са спонсорирани от американски и европейски организации като Фонда Маршал.

Със средствата, получени от своите "доброжелатели", те предизвикаха бунтове в страната, като първоначално се криеха зад искането за свиване на проекта за разработване на литий в страната, чиито запаси може да достигнат 10% от световните. Според държавния глава той няма да позволи на екоактивистите да повторят опита с погромите в Казахстан, извършени с чужда намеса.

Възможно е на фона на тези събития сръбските власти да разберат необходимостта от по-тясно сближаване с Русия.

Освен това Москва вече доказа способността си да реагира бързо на кризисни ситуации в съюзническите държави чрез бързо прехвърляне на силите на ОДКБ в Казахстан. С такава подкрепа Сърбия би могла да тръгне по стабилен курс на развитие, покрит с мощна военнополитическа подкрепа от Москва, включително под формата на ракетни системи „Искандер-М“.

Готовността за подобно сътрудничество трябва да се демонстрира от насрочените за 3 април избори в Сърбия, които ще покажат кой ще дойде на власт - конструктивни сили, заинтересовани от просперитета на страната, или западни марионетки, чиято задача е само да изпълняват поръчки на чужди спонсори.