Въпреки въведената още през 2009 година забрана за пушене на закрито, в Турция населението масово не се съобразява с нея, а контролът е „само на хартия“. Според швейцарското издание "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ), в страната се пуши буквално навсякъде.
По официални данни една трета от турците са пушачи, като консумацията е изключително висока – средно 64 кутии годишно на човек, или общо 5,4 милиарда кутии.
Забраната не работи: „Ние искаме да пушим“
Швейцарското издание отбелязва, че забраната слабо интересува местното население, а пушенето на закрито е обществена тайна.
"Забраните за пушене в Турция не функционират. Ние искаме да пушим," заяви туркиня пред НЦЦ.
Собственик на бар в Истанбул споделя, че е принуден да толерира пушенето в заведението си: "Хората просто искат да пушат. Затова и не ги гоня – в противен случай би трябвало да затворя."
Защо контролът е невъзможен?
Според НЦЦ, ефективният контрол върху спазването на забраната е почти невъзможен поради няколко основни причини:
-
Взаимно предупреждение: Собствениците на заведения се предупреждават взаимно чрез WhatsApp групи при наближаваща инспекция.
-
Липса на доказателства: При проверките клиентите временно скриват цигарите, а липсата на пепелници и миризмата на дим не са достатъчни доказателства за нарушения.
-
Глобите не са стряскащи: Глобите варират между 370 и 1800 евро за собственици и около 25 евро за пушачи, като при незабавно плащане се ползва намаление.
-
Снизхождение: Контрольорите често проявяват снизхождение и понякога обещават да не правят повторни проверки скоро.
НЦЦ отбелязва, че в резултат на тези практики, малко заведения биват санкционирани. Понякога ресторантьори си поделят глобите, за да им излезе по-евтино. Проучвания показват, че реалният процент на заведенията с нарушители е много по-висок от официалните данни.
