Папа Лъв XIV, новият глава на Католическата църква, обяви, че поставя предизвикателствата на изкуствения интелект (AI) в центъра на своя понтификат.
В първото си обръщение към кардиналите той предупреди за опасностите, които AI крие за човешкото достойнство, справедливостта и труда, но същевременно призна и огромния потенциал на тези технологии, ако бъдат управлявани отговорно.
Изборът на името Лъв XIV не е случаен – той следва примера на Лъв XIII, който в края на XIX в. защитава правата на работниците в условията на индустриалната революция. Сега Ватиканът вижда нова социална заплаха – неконтролирания AI.
Папата е първият в историята от САЩ, родината на Силициевата долина, и има образование по математика – комбинация, която го поставя в уникална позиция да повлияе на технологичния дебат.
Още предшественикът му – папа Франциск – положи основите на ангажимента на Църквата с етиката на изкуствения интелект, като през 2020 г. подписа Римския призив за отговорна AI с участието на IBM и Cisco.
През януари Ватиканът предупреди, че AI може да доведе до "поробване на труда", особено на нискоквалифицираните.
Францисканският монах Паоло Бенанти, етичен съветник на Ватикана, подчертава, че ролята на Църквата като „експерт по човечеството“ може да вдъхнови създаването на AI системи, ориентирани към социална справедливост.
В това отношение Лъв вече е провел разговори с италианския премиер Джорджа Мелони, обещавайки съвместна работа по етичното развитие на AI. Миналата година Франциск говори пред лидерите на Г-7 по същата тема.
В същото време, докато ЕС отваря вратата за по-гъвкави AI политики, САЩ с администрацията на Тръмп се фокусират върху дерегулация и инвестиции в хардуер, включително чрез OpenAI.
Папа Лъв вече се сблъска с предизвикателствата на AI, след като фалшиво видео, създадено с помощта на изкуствен интелект, го показа да хвали африканския лидер Ибрахим Траоре – случай, който Ватиканът опроверга като измама.
Исторически, отношенията между Ватикана и науката са били сложни – припомня се примерът с осъждането на Галилей – но днес Църквата се стреми да бъде не враг на науката, а неин морален компас.
Експерти като икономистката Мария Савона вярват, че глобалната мрежа на Ватикана, особено в Глобалния юг, може да помогне за създаване на по-демократичен и балансиран достъп до технологиите. Според нея, моралният авторитет на папата може да изиграе важна роля в световния дебат за бъдещето на изкуствения интелект.
