Папа Лъв XIV наруши над половинвековна традиция по време на визитата си в Турция. За пръв път от шест десетилетия ръководител на Римокатолическата църква пропусна да влезе в „Света София“ – символичен храм за християнството и място с тежко историческо наследство.
В официалната му програма за деня фигурира единствено посещение в Синята джамия, което мигновено предизвика реакции сред религиозните среди и международните наблюдатели.
Традиция, започнала със сълзи
Обичаят папите да влизат в „Света София“ започва през 1967 г., когато папа Павел VI посещава тогавашния музей и – по разказ на свидетели – коленичи и се разплаква пред величието на храма. По неговите стъпки през годините минават Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франциск. Лъв XIV е първият, който прекъсва тази линия на приемственост.
Дипломатичният риск около статута на храма
Ключов фактор е промяната от 2020 г., когато турските власти преобразуваха световноизвестната „Света София“ в действаща джамия. Тогава Ватиканът реагира с недоволство и тъга, а решението на Лъв XIV да пропусне посещението се приема от експерти като ясен знак, че Светият престол не приема промяната на статута.
Специалисти по ватиканска дипломация определят позицията му като внимателна дистанция. Посещение в храм, превърнат отново в джамия, където голяма част от християнските мозайки са покрити, според тях може да подкопае междурелигиозния диалог.
Реставрацията – още един спорен пласт
Осложняващ контекст е и мащабната реставрация, започнала през 2025 г. Турция укрепва основния купол и полукуполите, за да защити храма при земетресения.
Вътре е монтирана огромна метална конструкция над 40 метра, която поддържа платформите за работа, а част от процеса включи вкарване на тежка техника и камиони в самата сграда. Тези кадри предизвикаха тревога сред реставратори и духовни лидери.
Турските власти настояват, че реставрацията е извършвана с прецизност и цел защита на мозайките и зидовете, но полемиката показва колко чувствителен остава въпросът за бъдещето на този паметник.
„Света София“ – величие и рана
Храмът, построен през VI век от император Юстиниан I, векове наред е бил най-голямата християнска църква в света. Тук през 1054 г. е обявен окончателно Големият разкол между Източната и Западната църква.
Затова отказът на Лъв XIV не е просто промяна в протокола, а многопластово послание – отражение на исторически рани, политически напрежения и религиозни чувствителности, концентрирани в един от най-свещените символи на християнството.
Посещението на Светия отец продължава в Истанбул, след като вчера той отслужи литургия и придружи Вселенския патриарх Вартоломей при пътуването до Никея (Изник).
