Папата на последната си аудиенция: Бях като Свети Петър сред апостолите (СНИМКИ)

На последната си аудиенция папата произнесе прочувствена и поучителна реч. В нея той направи и равносметка на годините си на Светия престол. &ldquo;Осем години понтификат, изпълнен със светли и радостни моменти, сред развълнувани води и насрещни ветрове, както в цялата история на Църквата, а Господ сякаш спи. Но винаги съм знаел, че в лодката е и Господ и че тя не е моя и наша, а е Негова и затова няма да потъне&rdquo;, каза той.<br /> <br /> &ldquo;Няма да изоставя кръста и ще продължа да придружавам Църквата с молитва&rdquo;, заяви той и благодари на Бог за поверената му от Господ апостолическа мисия. Папата увери, че ще се моли и за кардиналите, чиято задача е да изберат следващия папа.<br /> <br /> Папата припомни своите думи, казани при избирането му. &ldquo;След осем години понтификат мога да кажа, че Господ наистина ме ръководи, бе близо до мен и ежедневно чувствах Неговото присъствие. Това бе част от пътя на Църквата, изпълнен със светли и радостни моменти, но също и трудности. Чувствах се като Свети Петър сред апостолите в лодката на Галилейското езеро: Господ ни даде слънчеви дни и попътен вятър и дни на богат улов. Но също и на моменти в които имаше бурни води и насрещни ветрове, както в цялата история на Църквата, а Господ сякаш спеше. Но винаги съм знаел, че в лодката е и Господ и че тя не е моя и наша, а е Негова и затова няма да потъне. Той я води чрез хората, които е избрал. Тази увереност никой не може да помрачи&rdquo;.<br /> <br /> &ldquo;Никога не съм се чувствал сам да нося радостта и тежестта на Свети Петровото служение. Господ ме обкръжи с много хора, които благородно и с обич към Бог и Църквата ми помагаха и бяха близо до мен&rdquo;, каза папата. Той благодари специално на най-близките му сътрудници от Държавния ватикански секретариат и Римската курия, както и към Църквата в Рим, епископите и свещениците.<br /> <br /> &ldquo;Вярно е, че получавам писма от държавни и религиозни лидери, видни представители на културата и други. Но също и от обикновени вярващи, които ми пишат от сърце и изразяват своята обич. Пишат ми като братя и сестри или като синове и дъщери. Така се усеща ,че Църквата не е организация или асоциация с религиозни и хуманитарни цели, а живо тяло, общност от братя и сестри в Христос, който ни обединява&rdquo;, разказа папата. <br /> <br /> Той мотивира и решението си да се оттегли: &ldquo;През последните месеци почувствах, че силите ми отслабват и помолих Бог, настойчиво и в молитва, да ме осветли и взема най-правилното решение, но не за мен, а за благото на Църквата. Направих това с пълното съзнание за тежестта, но и новото в тази стъпка с дълбок вътрешен мир. Да обичаш Църквата означава също и смелостта да направиш труден и болезнен избор, винаги имайки предвид не самите нас, а доброто на Църквата&rdquo;.<br /> <br /> Според него: &ldquo;приемащият Свети Петровото служение завинаги губи личния си живот. Принадлежи изцяло на другите и на цялата Църква. Изпитах това и го изпитвам сега, като някой който получава живота именно когато го дава. Завинаги, означава че няма връщане към личния живот. Решението ми да се оттегля от активното упражняване на служението, не отменя това. Няма да се завърна ким личния живот, изпълнен с пътувания, срещи, коктейли, конференции и т.н.&rdquo;<br /> <br /> &ldquo;Ще продължавам да придружавам молитвено и в размишление пътя на Църквата с онова посвещение към Господ и Неговата Невяста с което живях досега всеки ден и с което искам да живея завинаги&rdquo;, каза в края на речта си Бенедикт ХVІ. <br /> &nbsp;