Иран е страна с хилядолетна история, в която се преплитат древни цивилизации, религиозни традиции и впечатляващи природни пейзажи. От островите в Персийския залив до древните градове в сърцето на страната, всяко място пази следи от величието на някогашната Персийска империя. Пътешествието из тази част на Близкия изток разкрива крепости, пустини, градини и археологически комплекси, пише "Телеграф".
Една от стъпките в пътешествието из Иран е посещение на остров Кешм, разположен в Персийския залив, в северозападната част на Ормузкия проток. Островът е известен със своите крепости и древни гробници, които свидетелстват за хилядолетната история на региона. Сред по-интересните обекти са пещерите Хорбес, храмовете Сейед Мозафар и Биби Мариам, както и биосферният резерват Хара в делтата на река Мехран.
Следващата спирка е остров Хормоз, намиращ се на около 18 километра от Кешм. Името му идва от древния зороастрийски бог на доброто Ахурамазда. Днес на острова живеят малко над 3000 души, а територията му е съставена предимно от скали.
През XVI и XVII век, когато е под властта на португалците, Хормоз се превръща в един от най-важните центрове на керванната търговия и сред най-богатите градове в света с население над 40 000 души. След завладяването му от персийския владетел Абас Велики значението на острова постепенно намалява. Един от сериозните проблеми там остава липсата на питейна вода, която се доставя от континента.
След островната разходка пътят води обратно към континента – към град Бандар Абас. Разположен в южната част на страната, той днес има население около половин милион души. Основите на селището са поставени още през VI–V век пр.н.е. по времето на владетеля Дарий I Велики. След завладяването на Персия от Александър Македонски градът е известен като Хормирзад. В Средновековието селището попада под властта на португалци и англичани, които му дават различни имена.
Днес Бандар Абас е едно от най-големите ирански пристанища и ключов център за вноса и износа на страната. Макар да не е известен като исторически център, градът привлича туристи със своята кухня, рибни пазари и разнообразни ресторанти. Любопитен факт е, че през 1955 г. това е било малко рибарско селище с около 17 000 жители, а само половин век по-късно населението му достига половин милион.
Оттук маршрутът продължава към град Бам в провинция Керман. Там се намира Цитаделата на Бам – най-голямата кирпичена структура в света, обхващаща площ около 180 хиляди квадратни метра.
В Средновековието тя е била важна спирка по Пътя на коприната. Комплексът е включвал военен форт, казарми, над 400 жилищни и обществени сгради, училища и места за отдих. Тук са открити и едни от най-ранните доказателства за напоителни канали, които доставяли вода в пустинните райони. През декември 2003 г. силно земетресение разрушава голяма част от цитаделата, а възстановяването ѝ продължава и днес.
В региона около Бандар Абас могат да се видят и други исторически обекти като крепостта Кале д’Охтар и мавзолеите Емамзаде Зайед и Емамзаде Асири. В същата област се намира и градчето Махан, известно с гробницата на суфийския духовен водач шах Ниматулах Уули – философ, теолог и поет, основател на ордена на дервишите. Гробницата е построена през XIII–XIV век.
В Махан се намира и прочутата градина Шазде, известна като „Градината на принца“. Тя обхваща площ от около 5,5 хектара и е включена в списъка на ЮНЕСКО.
След зелените градини пътешествениците се отправят към едно от най-екстремните места в страната – пустинята Даще Лут. Разположена в Югоизточен Иран, тя е сред най-горещите райони на планетата. Там се издигат дюни с височина до 200 метра, а ветровете са създали характерни кални образувания, известни като „кали гути“. Пустинята е дълга около 550 километра и широка между 100 и 200 километра, а през лятото температурите могат да надхвърлят 65 градуса.
След това туристите се отправят към полупустинната област Мейманд – район, заселен още в предислямски времена. Номадското население там се занимава основно с животновъдство. През по-голямата част от годината хората живеят в юрти и палатки, а през зимата се настаняват в скални пещерни жилища, част от които са на повече от 7–8 хиляди години. Смята се, че първите заселници са били последователи на древния култ към бога на слънцето Митра.
Пътешествието продължава към град Язд, разположен в географския център на Иран. Това е един от най-старите градове в света, известен със своите глинени къщи, вятърни кули и зороастрийски паметници. Днес Язд е важен индустриален център с развита металургия, минна и енергийна индустрия, както и с технологични паркове. В същото време градът е известен и като един от районите с най-сериозни проблеми с качеството на въздуха.
Следващата спирка е град Мейбод. По време на управлението на династията Мозафариди той е бил столица на страната. Там се намира замъкът Нарин – масивна кирпичена крепост на възраст около 4–5 хиляди години, издигаща се на височина близо 40 метра. Част от нея е разрушена при силно земетресение, което затруднява археологическите проучвания.
Пътят води и до Пасаргад в Западен Иран, където се намира гробницата на цар Кир Велики и неговия син Камбис. Археологическият комплекс обхваща площ около 1,6 квадратни километра и е сред най-значимите паметници на древната персийска цивилизация.
Следва Персеполис – един от най-впечатляващите археологически обекти в страната, разположен на около 900 километра от столицата Техеран. Градът възниква през VI–V век пр.н.е. и става столица на Персийската империя. След завоеванията на Александър Македонски той е разрушен при голям пожар. Основната му забележителност е дворецът на Дарий Велики. В комплекса се намира огромна тронна зала и приемна с капацитет около 10 000 души, поддържана от 72 колони с височина около 20 метра.
Пътешествието из Иран завършва в Шираз – един от най-старите градове на древна Персия, разположен в провинция Фарс. От XIII век той е известен като „градът на поетите, виното и розите“. Името му се споменава още в клиновидни надписи от около 2000 г. пр.н.е., което означава, че историята му обхваща повече от четири хилядолетия. Между 1750 и 1781 г. Шираз е столица на Персийската империя по време на династията Занд.
Градът е прочут със своите градини, сред които най-известна е градината Ерам. Създадена през 1038 г. по времето на селджуките, тя има близо хилядолетна история. Днес се използва като ботаническа градина и научен център към университета в Шираз. В нея се намира и триетажната къща Кавам, чиято фасада е украсена с каменни плочи и стихове на персийски поети.
За туристите, които се интересуват от посещение в Иран, важен въпрос е начинът на живот в страната. Въпреки строгите религиозни норми, опасност за чужденците практически няма, ако се спазват местните традиции. Храната и горивата са сравнително евтини, а комуналните разходи са ниски.
Чужденците трябва да се съобразяват основно с облеклото. Къси шорти и потници не са подходящи за обществените места, а жените е добре да носят по-свободни дрехи, покриващи ръцете и краката. Шалът за глава не е задължителен за чужденките, но често се препоръчва като знак на уважение към местните традиции.
Иранската кухня включва разнообразни месни ястия без свинско. Сред традиционните специалитети са фесенджун, тадиг и различни видове кебап. Туристите трябва да имат предвид, че интернет достъпът е ограничен, а международните банкови карти не се приемат широко, затова се препоръчва използването на местна SIM карта и носенето на достатъчно пари в брой.
Въпреки някои ограничения, страната предлага уникално съчетание от древна история, културно наследство и природни забележителности. За много посетители именно срещата с местните хора и тяхното гостоприемство остава най-силното впечатление от това пътуване из древна Персия.
