Турция се оказа в изключително незавидно положение след 13-годишното управление на Реджеп Ердоган. Страната имаше шанс към края на първото десетилетие на 20 век да постигне политическа стабилност за години напред и да направи икономически скок в бъдещето. С началото обаче на „арабската пролет” беше сложен кръст на периода на относително рационалното управление на Ердоган, коментира Еadaily.
Турският лидер насочи 80-милионната страна по пътя на конфронтацията практически с всички съседи, като при това постави под въпрос отношенията със САЩ и другите партньори от Запада, позволявайки си да шантажира дори Вашингтон и Брюксел.<br /> <br /> Преди няколко години, още преди &bdquo;арабската пролет&rdquo; и сирийската криза, турски интелектуалци разсъждаваха какъв стратегически път да избере страната на междината на Европа и Азия.<br /> <br /> Изборът условно се свеждаше до две съвършено условни алтернативи: &bdquo;голяма Финландия&rdquo; или &bdquo;малък Китай&rdquo;: С други думи, преуспяваща икономически и поставена на здрава демократична платформа, но с ограничени геополитически амбиции страна. Или пък претендираща за специален статут държава, която отвътре е авторитарна, но постигнала големи успехи в икономиката си.<br /> <br /> Естествено политическият режим на Ердоган избра втория път и сериозно сгреши. На ердоганова Турция не бе съдено да стане &bdquo;Китай&rdquo;, макар и в намалени регионални мащаби, защото правителството нямаше чувство за мярка и за геополитически &bdquo;нюх&rdquo;, с които се слави Поднебесната империя. Безусловно съвременен Китай е авторитарен, но той на никого не натрапва своето управление като висша степен на &bdquo;справедливост и развитие&rdquo;, както прави отрочето на Ердоган, управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието.<br /> <br /> При това възможността за избор като модел &bdquo;голяма Финландия&rdquo; от Черно до Средиземно море и от Източна Тракия до западните граници на Иран вече може да се счита за приключена. Тези 13 години управление на Ердоган оставиха толкова дълбоки следи в турската политическа действителност, че за да бъде тя издигната до равнище на макар и на едва напомняща североевропейска демокрация, не изглежда осъществимо в следващите няколко десетилетия.<br /> <br /> Пред Турция изглежда се открива съвсем друга перспектива &ndash; тази за &bdquo;малоазийска Югославия&rdquo;. Само членството в НАТО и общата граница с Евросъюза сдържа форсираното движение на Турция към състояние на системен разпад, към фрагментация на няколко суверени части. Видимо точката на &bdquo;балканизация&rdquo; на огромната страна вече е премината и тази своя историческа мисия Ердоган продължава да я изпълнява със завидно упорство.<br /> <br /> <strong>Превод БЛИЦ</strong><br /> &nbsp;