След десетилетия, в които Европа разглеждаше военните разходи като второстепенен въпрос, днес континентът инвестира значителни средства в отбрана. Европейските държави вече ясно заявяват желанието си да гарантират собствената си сигурност, след като дълго време военните бюджети бяха сфера, в която разходите често се съкращаваха или пренебрегваха, предава Еuronews.
Промяната настъпи след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Според Европейската агенция по отбрана разходите на ЕС за отбрана са се увеличили от 218 милиарда евро през 2021 г. до около 381 милиарда евро през 2025 г., което представлява ръст от 75% само за четири години.
В глобален мащаб военните разходи достигнаха рекордните 2,9 трилиона долара, като именно Европа е основният двигател на растежа – увеличение с 14% до 864 милиарда долара, по данни на SIPRI. Германия за първи път от 1990 г. насам надмина целта на НАТО от 2% от БВП, достигайки 2,3%.
Междувременно ЕС предприе стъпки, за да превърне тази политика в дългосрочна стратегия.
Планът „ReArm Europe“, известен официално като „Readiness 2030“, цели да отключи 800 милиарда евро инвестиции в отбраната. Европейската комисия планира да набере до 150 милиарда евро чрез новия инструмент SAFE („Security Action for Europe“).
Освен това клаузата за дерогация в Пакта за стабилност и растеж вече позволява на държавите членки да увеличават военните си разходи извън стандартните фискални ограничения.
Според Комисията увеличение на бюджетите за отбрана с 1,5% от БВП може да осигури близо 650 милиарда евро допълнително фискално пространство за четири години.
Докато страните от ЕС се стремят да възстановят и разширят отбранителния си капацитет, няколко индустрии вече усещат положителния ефект.
Традиционните производители на отбранителна техника като Rheinmetall, Leonardo и Saab преживяват силен подем.
Само производственият капацитет за боеприпаси в ЕС е нараснал от около 300 000 патрона годишно през 2022 г. до приблизително 2 милиона до края на 2025 г. В Германия вътрешните поръчки, свързани с отбранителната индустрия, са се увеличили с над 50% в края на 2025 г.
Въпреки това европейският отбранителен пазар остава недостатъчно интегриран, тъй като едва 9% от договорите в миналото са били възлагани на компании от други държави членки.
Една от най-бързо развиващите се сфери са дроновете. Войната в Украйна показа колко важни са евтините и масово произвеждани безпилотни системи.
Франция вече е отделила 8,5 милиарда евро за увеличаване на запасите си от боеприпаси и дронове, включително значително разширяване на арсенала от взривни дронове до 2030 г. Германия и Украйна подписаха пакет за отбрана на стойност 4 милиарда евро, включващ съвместно производство на дронове.
ЕС също стартира Европейската инициатива за защита от дронове (EDDI), която цели изграждането на многослоен защитен щит срещу дронове в държавите членки до 2027 г. Паралелно с това европейски компании като Quantum Systems разширяват дейността си както във военния, така и в търговския сектор.
Наред с отбранителното производство, сериозен растеж се наблюдава и в секторите на киберсигурността, индустриалните метали и полупроводниците.
Киберпространството вече се разглежда като пълноценна бойна среда, а ЕС инвестира значителни средства в защита на критичната инфраструктура и ИКТ веригите за доставки. В същото време превъоръжаването увеличава търсенето на метали като мед, никел и стомана, които са ключови за производството на военна техника.
Полупроводниците също се превръщат в стратегически сектор, тъй като съвременните оръжейни системи разчитат на сложни и сигурни процесори, а Европа все още е зависима от външни доставчици.
Затова новите европейски програми насочват финансиране към развитие на собствен капацитет в микроелектрониката и отбранителните технологии.
В кои европейски държави хората спестяват най-много?
Заделянето на пари настрана е продиктувано от различни мотиви – от стремеж към натрупване на капитал до осигуряване на финансов буфер за непредвидени ситуации.
Проучванията показват, че близо две трети от гражданите на Европа спестяват именно с цел сигурност при извънредни обстоятелства, докато за половината от тях водещ стимул е подсигуряването на старините.
В икономиката под "нетни спестявания на домакинствата" се разбира онази част от доходите, която остава след покриването на всички разходи за текущо потребление.
Данните на ОИСР за периода 2024–2025 г. обаче разкриват огромни различия на континента, като при средно ниво за Европейския съюз от 8,1%, в отделните държави стойностите варират от минус 9,3% до плюс 14,7%.
Лидерите по спестяване и големите икономики
Двуцифрен ръст на спестяванията се наблюдава още в Чехия с 13,7%, Франция с 12,8%, Германия с 10,3% и Нидерландия с 10,2%. Над средното за Европейския съюз равнище се позиционират също Испания и Ирландия, които отчитат съответно 9,2% и 9% ниво на спестяване, пише БГНЕС.
На другия полюс са големи икономики като Великобритания и Италия, които регистрират сравнително ниски резултати от съответно 4,7% и 3,2%. В Латвия статистиката отчита абсолютно нулева стойност, което означава, че домакинствата изразходват всеки цент от това, което спечелят.
Ниски нива под 4% се наблюдават още в Словакия, Естония, Португалия и Литва. Изненадващо под средното за Съюза остават и силно развити северни страни като Дания с 7,5% и Финландия с 4,4%.
Хроничният дефицит в Гърция
Гърция е единствената страна в отрицателния сектор с минус 9,3%. Това показва, че разходите на гръцките домакинства надвишават техните нетни доходи, което ги принуждава да разчитат на стари спестявания или на кредити, за да покриват всекидневието си.
Историческият поглед показва, че в началото на века южната ни съседка е имала положителни спестявания. Всичко се променя след 2010 г. с настъпването на тежката дългова криза, когато показателят се срива до рекордното дъно от минус 16,5% през 2013 г.
Въпреки краткото стабилизиране около нулата през 2021 г., страната отново отбелязва спад до минус 12,2% през 2022 г., а Евростат допълва, че през 2024 г. разполагаемият доход на глава от населението там е с над 20% по-нисък от средноевропейския.
За сравнение, средното ниво в ЕС остава сравнително стабилно през годините, като отбелязва рязък скок до 12,4% единствено през пандемичната 2020 г. поради наложените тогава ограничения за пазаруване и пътувания.
Предизвикателствата пред статистиката
Според проф. Михаел Халиасос от Университета "Гьоте" във Франкфурт, точното изчисляване и сравняване на спестяванията е изключително трудна задача.
Основна пречка пред икономистите е, че доходите често се декларират неточно или изобщо не се съобщават заради опасения, свързани с данъчните власти или поверителността на информацията.
От друга страна, потреблението също е трудно за проследяване чрез анкети, тъй като хората невинаги си спомнят точно разходите си, а методите за преодоляване на тези проблеми се различават в отделните страни.
Професорът подчертава, че в Европейския съюз няма държави, които трайно да са силни или слаби спестители, тъй като различните кризи оказват различно влияние върху отделните икономики. Поведението на потребителите се влияе най-силно от възрастовата структура на населението и от начина, по който отделните демографски и професионални групи реагират на икономическите сътресения.
