Агенция Ройтерс обобщава ключови факти за петролната индустрия на Венецуела – сектор с колосален потенциал и дълбоки структурни проблеми, който отново попада в светлината на прожекторите след драматичните политически събития в Каракас и изявленията на Вашингтон за бъдеща намеса.
Рекордни резерви, ограничен добив
Венецуела разполага с най-големите доказани петролни резерви в света. По данни на базирания в Лондон Институт за енергетика страната държи около 17% от глобалните запаси – приблизително 303 милиарда барела. Това я поставя пред Саудитска Арабия, традиционния лидер в рамките на ОПЕК.
По-голямата част от тези резерви се намират в Оринокския пояс – регион в централната част на страната, богат на тежък петрол.
Американското министерство на енергетиката определя добива във Венецуела като сравнително лесен от техническа гледна точка, но скъп, заради спецификите на суровината и състоянието на инфраструктурата.
Производство далеч под капацитета
Венецуела е сред страните основателки на ОПЕК, редом с Иран, Ирак, Кувейт и Саудитска Арабия. През 70-те години на миналия век страната достига производство от 3,5 милиона барела дневно – над 7% от световния добив по онова време.
Десетилетия по-късно картината е коренно различна. През последното десетилетие производството пада под 2 милиона барела дневно, а през миналата година средното ниво е около 1,1 милиона барела на ден – едва 1% от глобалното производство.
Според Арне Ломан Расмусен от Global Risk Management евентуална реална смяна на режима би могла с времето да увеличи предлагането на петрол на световния пазар. Той обаче подчертава, че пълното възстановяване на производството ще отнеме години.
Енергийният анализатор Сол Кавоник от MST Marquee също смята, че при отмяна на санкциите и връщане на чуждестранните инвестиции износът на Венецуела може да нарасне. Историята обаче е предпазлива – по думите на Хорхе Леон от Rystad Energy примери като Либия и Ирак показват, че насилствената смяна на режима рядко води до бърза стабилизация на петролните доставки.
На този фон президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в ефира на Fox News, че Вашингтон ще бъде "много силно ангажиран" с венецуелската петролна индустрия.
Национализация и съвместни предприятия
Петролната индустрия на Венецуела е национализирана през 70-те години с учредяването на държавната компания Petroleos de Venezuela.
През 90-те години секторът частично се отваря за чуждестранни инвестиции, но след идването на власт на Уго Чавес през 1999 г. Каракас налага правило PDVSA да държи мажоритарен дял във всички петролни проекти.
Въпреки това компанията създава редица съвместни предприятия с международни енергийни гиганти, сред които Chevron, CNPC, Eni, Total и Rosneft, с цел да поддържа и стимулира производството.
Износ, санкции и геополитика
В миналото САЩ са основният купувач на венецуелски петрол. След налагането на санкциите обаче Китай се превръща във водеща дестинация за износа.
По време на управлението на Чавес Пекин става и най-големият кредитор на Венецуела. Днес страната дължи на Китай около 10 милиарда долара, които изплаща чрез доставки на суров петрол.
Износът се осъществява с помощта на огромни танкери, съвместна собственост на Венецуела и Китай. През декември Тръмп обяви блокада на всички кораби, влизащи и излизащи от страната, в момент когато два от тези танкери се насочваха към венецуелските брегове. Данни от PDVSA и от системите за корабоплаване показват, че износът в момента е почти напълно спрян.
В същото време Русия също е отпуснала заеми за милиарди долари на Каракас, макар точният им размер да не е публично оповестен.
Рафиниране и съдебни битки
PDVSA притежава значителни рафинерийни активи извън Венецуела, включително американската компания Citgo. Именно тези активи са обект на продължителни съдебни спорове, тъй като кредитори се опитват да получат контрол над тях в замяна на неизплатени дългове.
Венецуелската петролна индустрия остава парадокс – най-големите резерви в света, съчетани с остаряла инфраструктура, ограничен добив и силна зависимост от геополитиката.
Дали страната ще успее да превърне отново петрола си в икономическо спасение, зависи от политическата стабилност, санкционния режим и готовността на международните инвеститори да се върнат.
