Миналата седмица експерти по разпространяването на COVID-19 смело обявиха - епидемията в Швеция е приключила, тъй като коронавирусът се е "изчерпал". Те обявиха, че най-вероятно обществото вече изгражда имунитет.

Този коментар, разбира се, предизвика много други лидери на европейски държави отново да преосмислят идеята и да въведат "по-лекия" подход на Швеция към вируса, за да не унищожат икономиките си.

И разбираемо - в думите на Ким Снепен от Института на Нилс Бор в Копенхаген има много оптимизъм, тъй като заразяването и смъртността в Швеция са изключително ниски през последните седмици, докато втората вълна на COVID-19 вече набира сила в цяла Европа.

А това е голям обрат за страната, която имаше най-висока смъртност през пролетта.

Проблемът е, че учените не са абсолютно сигурни дали наистина в Швеция се изгражда имунитет срещу вируса.

Но въпреки това добрите резултати доведоха до това премиерът на Великобритания Борис Джонсън да обяви мерки, които напомнят на шведския модел.

Учените както в Швеция, така и в Англия предупреждават, че това не е особено добра идея и всъщност може да се окаже опасно.

Броят на заразените във Великобритания расте бързо, но правителството на Джонсън реши да заложи повече на личната отговорност, отколкото на ясните и строги мерки, за да се ограничи разпространението на вируса.

Същото, което и Швеция направи.

Да, в началото на пандемията, когато всички държави затвориха границите си, заведенията си, а хората им останаха у дома, Швеция бе оазис.

Властите там съветваха да се спазват мерки, но не го налагаха със закони и заповеди. Но сега, дори и да има вероятност този подход да се е оказал успешен, дори правителството на Швеция предупреждава, че не е безопасно други държави да следват нейния модел.

Въпреки това самият Борис Джонсън е взел съвет за мерките, които да въведе във Великобритания, от самият Андрес Тегнел - архитектът на шведския модел.

Дори властите в САЩ, които напълно отричат да следват този начин за справяне на пандемията, всъщност целят едно - колкото се може повече хора да се заразят, за да се изгради колективен имунитет.

Така дебатът за това, дали е възможно да се избавим от пандемията благодарение на стадния имунитет, отново се появи.

Все още е прекалено рано да обявим победа за Швеция над COVID-19. Властите в страната също правят всичко възможно да обяснят, че все още нищо не е приключило.

След смъртоносната пролет, епидемията в страната изглежда е под контрол. Но през последната седмица броят на случаите и там започна да расте леко, а Тегнел заяви, че този път може би ще се наложи да бъдат въведени някои по-строги мерки. Той дори препоръча носенето на маски на закрити места - мярка, към която той бе настроен крайно негативно преди месеци.

За да се изгради стаден имунитет, 60-70% от населението на една държава трябва да има антитела срещу вируса. Проучвания обаче показват, че дори в най-силно ударените от вируса градове, като Стокхолм, едва 15% от хората имат антитела.

В САЩ процентът е по-нисък - 10%, което е много далеч от нужното за изграждане на стаден имунитет, а и учените не са особено сигурни колко и за колко дълго ни защитават тези антитела от коронавируса.

По време на пандемията по-големият фокус падна именно върху антителата, но учените изследват и ефекта на Т-клетките, които могат също да играят ролята на защитен механизъм и да се борят с вируса.

Едно рецензирано проучване на изследователи от шведския институт Karolinksa показа по-високо от очакваното ниво на Т-клетъчна реакция в кръвните проби на здрави хора.

В изследването си те включват хора, които са прекарали с лека или безсимптомна инфекция от COVID-19, както и здрави кръводарители като контролна група.

Интересното е, че дори и 30% здравите доброволци, които не са имали досег с коронавируса, имат повече Т-клетки.

Този процент е по-голям от онзи на хората, които са дали положителен тест за антитела в Стокхолм. И все пак учените предупреждават, че все още не е напълно ясно дали Т-клетки наистина предпазват.

Но дори да осигуряват защита, правителствата не бива да оставят COVID-19 да се разпространява свободно из обществото.

Те се аргументират, че дори и да предпазим възрастните и уязвимите на вируса хора, той все пак може да причини тежки продължителни последици и у по-младите и здрави хора.

Преди да има доказателства, че имунитет наистина се изгражда в Швеция, е невъзможно да кажем какво стои зад ниските нива на заразата.

Има много странични фактори, които оказват влияние - над 50% от шведите живея сами, повече отколкото във всяка друга европейска държав.

Това може да е от голямо значение, тъй като изследвания показват, че най-често заразяването става у дома от член на семейството. Шведите вярват на властите си повече, отколкото останалите европейци.

Също така шведските градове не са толкова гъсто населени, както тези във Великобритания и САЩ, въпреки че не е ясно каква роля играе гъстотата на населението в разпространението на вируса.

А онези, които трябва да се изолират заради съмнения, че са болни, продължават да получават заплатите си, дори и да не работят.

Да приложиш шведския модел в страна с друга система и друга култура би било опасно.