Яйчич, малко село край град Лиг, скърби за своя герой Стефан Иванович (31), докато швейцарският курорт Кран-Монтана – мястото, където той загуби живота си в новогодишната нощ – днес го слави като символ на храбростта и човечността. Разследването показа, че в онази фатална вечер Стефан, съзнателно рискувайки собствения си живот, е влизал многократно в горящия клуб, за да спаси десетки младежи, пише republika.rs.
Героизмът му отекна далеч извън границите на Сърбия и Швейцария. За Стефан пишат медии в Италия, Германия и Франция, а историята за неговата саможертва обиколи социалните мрежи, където хиляди го наричат „тихия герой“ и „човешкия великан“.
Екип на медията посети вечния дом на Стефан в родното му село Яйчич – мястото, където родителите му са прекарали младостта си, преди да заминат на гурбет в Швейцария. Днес гробът му е затрупан с цветя.
В семейната къща снимките на усмихнатия Стефан са навсякъде. Родителите му, Драгана и Драгиша, го пренесоха от Швейцария в родния край, за да го погребат на 10 януари. Докато се подготвят за 40-дневния помен (на 9 февруари), те споделят болката си:
„Нашият Стефо го наричат герой и той е такъв. Но той не стана герой в онзи ден, той се роди такъв, а ние само го възпитавахме чрез личния си пример. Беше дете, което научи от нас какво значи да си честен и да имаш отворено сърце“, разказва майка му Драгана.
Стефан е бил дълбоко вярващ човек и голям родолюбец. Постил е целия пост, но не е доживял да се причасти. „Свещеникът каза, че погребението му е било неговото причастие, защото не успя да го направи приживе“, споделя през сълзи майка му.
Въпреки че е бил голям сърбин, той е уважавал всички нации. Баща му Драгиша разказва трогателен детайл от погребението: ковчегът на Стефан е бил носен от двама негови приятели албанци, които са работили с него в Швейцария и са го наричали „брат“.
Собственикът на фирмата, в която Стефан е работил като охрана, също е дошъл от Швейцария, за да го изпрати в последния му път.
Родителите са преминали през ужасна агония, докато чакат новини дали синът им е жив или мъртъв след пожара. Днес те са изключително горди с него: „Сигурни сме, че дори да не беше на работа в онзи клуб същата вечер, той пак би влязъл вътре, за да спасява младежите“, заключава майка му.
Превод и редакция: БЛИЦ
