За първи път разкриха лицето на легендарният съветски разузнавач, загинал заради предателството на полковник "Бърбън". Информационните агенции успяха да намерят снимката на разузнавач, който беше виждан и познат само от малцина избрани.

Нейната информация преди 60 години помогна на ръководството на СССР да оцени правилно заплахите и да вземе информирани решения в дните на Карибската криза. Поглеждайки в очите на тази смела жена, ще разберете, че историята на нейния живот е по-вълнуващ от историите на Мата Хари и Джеймс Бонд.

КОЗМЕТИЧКАТА ОТ БРОНКС

В навечерието на Деня на военния разузнавач на Русия (5 ноември) строго облечени мъже с венци се срещнаха на Северното гробище в Санкт Петербург. Стигнаха до черен обелиск, на който със златни букви е издълбано: „Военният разузнавач капитан Доброва Мария Дмитриевна 1907-1963 г., загинала при изпълнение на специална задача“. Отдолу втори надпис: "Суковкина Мария Антоновна 1870-1967".

Това е 97-годишната майка на Мария Доброва, която 4 години чака дъщеря си от командировка на друг континент. Миналата зима ветераните от ГРУ решиха да намерят гроба, за да увековечат подвига на дъщеря й. Помогна депутатът от Законодателното събрание на Санкт Петербург Юрий Гладунов. Той заведе офицерите до надгробна могила, която беше почти на нивото на земята. Сега там има паметник.

 

 

Засега не са монтирани снимки. Снимка на Доброва, която никой не е виждал преди, беше открита само преди няколко дни в личния архив на историографа на ГРУ Владимир Лот.

Та коя е тя - капитанът от ГРУ Доброва, работила далеч от родината си под оперативен псевдоним "Мейси"? Какъв подвиг е извършила тя?

 

На снимката : Кап. Мария Доброва

 

Да се пренесем към 1954 г., когато 47-годишната дъщеря на французойка и кубинец идва от Париж в Ню Йорк, богатата вдовица, мечтала да инвестира парите на съпруга си в козметичния бизнес в Америка. Оказа се трудно, но през 1957 г. тя все пак отвори салона си за красота в Бронкс. Е, въщност ГРУ отделя парите за салона ...

Той все още работи на East Kingsbridge Road под знамето на Glennys beauty salon & Nails. И все още е в съседство с Академията за обучение Blackhawk, най-старата служба за набиране на персонал в американската армия. И с Оръжейната палата на Кингсбридж, където децата на американски служители и военни ставаха кадети във флота. Майките им често се отбиваха в салона, за да им направят прическа, масаж и маникюр.

Почти това беше името на салона на богатата вдовица Глен Мореро Подзески: „Glen visiting beauty service“. Глен имаше първокласни козметици! Затова съпругите дори на висши офицери от ВМС на САЩ и служители от Държавния департамент си записваха часове при нея.

За тях Глен създаде женски клуб, където на кислороден коктейл споделяха "малки тайни" за обслужването и командировките на съпрузите си. Без дори да подозират, че господарката на салона, която ги слушаше толкова внимателно, беше капитанът на ГРУ Мария Доброва. Скаут Мейси.

ПРЕДАТЕЛЯТ БЪРБЪН

Първият, който говори за Мейси, беше родом от Донбас, генерал-лейтенантът от ГРУ Леонид Гулиев. През 2003 г. излиза книгата му „Мисията на Мейси“. Той лично е разследвал изчезването на Мария Доброва и е ходил при „къртицата“, която я е предала.

В средата на 50-те години Гулиев също е нелегален разузнавач. Той беше внедрен в САЩ по програма за студентски обмен. Под прикритието на аспирант в Московския държавен университет той учи в университета в Бъркли. Съветският студент беше любопитен на американците. Преследван е от журналисти, но не е отказвал интервю на никого. Той бързо се установява, среща се с холивудски звезди, среща се с Уолт Дисни, Рокфелер и дори се опитва да привлече Керенски, който живее в изгнание в САЩ, от Сан Франциско в СССР.

През 1961 г. Гулиев ще бъде назначен в резидентурата на ГРУ в Ню Йорк, под командването на полковник Дмитрий Поляков, който произхожда от богато украинско семейство. Той представляваше СССР в Комитета на началник-щабовете на ООН, но всъщност беше заместник-резидент по нелегалното разузнаване.

През същата 1961 г. ФБР ще вербува Поляков (и ЦРУ ще му даде псевдонима "Бърбън"). След това Бърбън ще предаде на американците 47 агенти на съветското разузнаване от ГРУ и КГБ. А виж за Мейси ще съобщи едва на 7 юни 1962 г., два дни преди края на командировката й в Съединените щати. Защото Бърбън планира да обвини Мейси за своите предателства.

И Гулиев ще се върне в Съединените щати през 1981 г. като съветник в посолството на СССР, но всъщност вече е генерал-лейтенант и резидент на ГРУ във Вашингтон. И продължава разследването на изчезването на Мейси.

ПРОПАДНАЛА БЕЗ ВЕСТИ

За ЦРУ беше важно не просто да задържи Мейси, но и да получи нейното писмено съгласие за вербуване, за да създаде алиби за „къртицата“ Поляков. ЦРУ се надяваше, че Бърбън ще се върне в Москва, в апарата на ГРУ и ще продължи да се занимава с изтичането на данните на съветските разузнавачи във всички страни от НАТО.

Преди да замине, Поляков дори ще предаде на ФБР своя заместник по разузнаването, полковника от ГРУ Маслов, който е работил като първи секретар на съветската дипломатическа мисия в Ню Йорк. ФБР също се опита да вербува Маслов.

Показана му е снимка на "Мейси", където тя рисува наклонена черта върху оградата на църквата с тебешир. На друга снимка тази линия е изтрита от Маслов. Но как ФБР разбра, че това е сигнал!? Дипломатът отговорил, че вижда тази жена за първи път и тогава после сам ще нарисува кръст на уговореното място - ще предупреди Мейси за провала.

Виждайки такъв знак, Мария трябваше спешно да се върне в СССР през Канада и Амстердам. Но Доброва стигна само до Чикаго и... изчезна.

Тя е издирвана до 1966 г. под ръководството на Гулиев. През 1967 г. в личното дело на Доброва се появява бележка: „безследно изчезнала“ (и през същата година майка й ще умре в Ленинград).

И ТЯ СЪЩО УБИ КЕНЕДИ?!

ФБР и ЦРУ изфабрикуваха фалшификати за Мейси. През 1975 г. нюйоркски вестник ще говори за съветски "шпионин", работил в САЩ. Твърди се, че тя е сътрудничила на ФБР и се е самоубила.

През 1979 г. са публикувани мемоарите на бившия заместник-директор на ФБР Уилям Съливан: „Моите 30 години във ФБР на Хувър“. Гулиев ги цитира в книгата си: „Случаят с козметика-агент е паметен. ФБР било убедено, че тя работи за руснаците, но не можело да я разобличи. Тогава Хувър се съгласява тя да бъде отвлечена от апартамент в Ню Йорк.

Вече не е възможно да се провери това - Съливан беше убит през 1977 г. с пушка 30-калибър от 22-годишния син на полицай. Той ще твърди, че е объркал 65-годишния Съливан в оптическия мерник с ...елен. Въпреки че един куршум го уцели точно във врата само няколко дни преди да даде показания за убийствата на ФБР (Хувър уволни Съливан през 1971 г. заради комунистически симпатии). И какво? Ловецът, който го застреля дори не е обвинен в убийство!

Мемоарите на Съливан ще бъдат предадени на издателството след смъртта му. Никой не знае какво е /може да е/ добавено към тях.

В интернет можете да намерите и информационен теч за жена със забрадка и очила, която е била на снимката по време на убийството на американския президент Джон Ф. Кенеди. Предполага се, че тя също се нарича "Мейси". На някой наистина му трябваше руски шпионин да се появи и тук...

МЕМОАРИТЕ НА СЪЛИВАН

Казват, че Мейси под натиск признала пред ФБР, че е била подполковник в ГРУ и се съгласила да стане двоен агент. Дори й било позволено да се върне на работа.

Помощникът на Хувър пише: „Поддържахме връзка с Мейси ежедневно. Един ден нашият агент не успя да се свърже с нея по телефона. Тя не беше на работа. Единственото, което можем да направим, казах, е да проникнем в апартамента й. Веднага се обадих на Хувър за одобрение. За моя изненада той веднага се съгласи. Нахлухме в апартамента и я намерихме мъртва. Намериха бележка, в която тя обясняваше, че вече няма сили да играе ролята на двоен агент. Тя пише, че заема висока позиция сред служителите на съветското разузнаване и се гордее с това.

Полицията отнесла тялото й в гробището Потърс Фийлд, пише Съливан.

Това е гробище на остров Харт, край бреговете на Бронкс. През последните две години там са погребвани жертви на пандемията. А през 60-те години там намираха вечен покой просяци и неидентифицирани лица. Но полицията не можеше да не разпознае в жената Glen Podtsesky, собственика на салона, известен в целия Бронкс. По-скоро това гробище е посочено от ФБР, за да стане ясно на СССР: невъзможно е да се намери мястото на погребението сред 900 000 бездомни хора.

РАЗСЛЕДВАНЕТО НА ГЕНЕРАЛ ГУЛИЕВ

Гулиев написа как разследването на смъртта на "Мейси" помогна да се разобличи "къртицата" Поляков. "Бърбън" по това време успя да израсне до генерал в ГРУ.

„Признанието на Съливан беше лъжа от началото до края“, пише Гулиев. Мария Доброва беше открита на пътното платно, след като се хвърли от прозореца на хотел.

Гулиев ще разбере: "Мейси" предупреждава своята заместничка в салона, че отива в курорта Атлантик Сити. Самата тя ще отиде в Чикаго, където ще резервира стая на последния четвърти етаж на хотел Мейфлауър (редица медии говореха за 12-етажния Мейфлауър, но такива имаше само във Вашингтон и Ню Йорк), което беше в съзвучие с нейния псевдоним. Всеки можеше да си го позволи: предишния ден тя получи 5000 долара от центъра, което за онези години беше значителна сума. На сутринта тя щяла да пресече границата с Канада с фалшив паспорт с влак.

Но във фоайето на хотела Мария ще забележи ФБР. Тя ще има време да скъса и пусне фалшивия паспорт в тоалетната и да напише писмо за колегите си до парижки адрес. Тя тихо го хвърля в пощенската кутия на етажа. Пликът ще падне в шахтата и ще стигне до Европа.

Те ще почукат на вратата на стаята й чак на следващия ден. Тя отвори. ФБР беше пред нея. Те й предложиха „договор за предателство“ и изложиха такива факти, които знаеха само тя и резидентът на ГРУ Поляков.

Мейси разбра, че е била предадена. И помоли да я оставят за известно време, за да "вземе решение".

СКОК В НЕИЗБЕЖНОСТТА

Останала сама, Мейзи премисли в главата си възможните причини за провала. Мястото на размяната на предварително уговорени сигнали, публикувано от ФБР, може да бъде известно само от неговия отговорник от резиденцията в Ню Йорк. А това означаваше, че предателят е Поляков.

„Мейси“ можеше да предположи, че ФБР и ЦРУ вече знаят всичко за нея. А вербовката й е нужна само за да прикрие „къртицата“. И ако даде писмено съгласие, тя сама ще подпише присъдата си. Осъзнавайки, че няма друг шанс да даде сигнал на центъра за предателството, тя се хвърли през прозореца на улицата.

Но за Чикаго това е обикновено събитие. Ще остане почти незабелязано, защото ФБР веднага ще прибере тялото на "Мейси".

ГЕРОЙ НА НАШЕТО ВРЕМЕ

Гулиев в началото на кариерата си подозира Поляков в неискреност. А след изчезването на "Мейси" - в предателство. Казал на командването, но те не повярваха. ГРУ вярваше, че ветеранът от Великата отечествена война, орденоносецът Поляков не може да бъде предател.

Фалшивата информация на ФБР за Доброва само забави ареста на Бърбън. Цената на предателството му е невероятна: за 27 години работа за американското разузнаване, Поляков ще предаде 1500 служители на разузнаването на СССР и 19 нелегални имигранти! Тогава нашето военно разузнаване всъщност беше ослепено...

Роналд Рейгън ще поиска от Горбачов през май 1988 г. да размени Поляков. И той щеше да го пусне, но му докладваха: „Бърбън“ е разстрелян на 15 март. Ние го направихме.

Ветерани от ГРУ са на мнение, че ФБР и ЦРУ са отмъстили на Мария Доброва за блестящата й работа в Ню Йорк. Тя ги надигра в дните на Карибската криза.

Информацията на Мейси за Центъра се оказва много важна при подготовката на посещението на Хрушчов в Съединените щати през 1959 г. Той успя да узнае предварително границите на отстъпките, на които Америка е готова по време на преговорите.

Но най-важното е, че Мейси е информирал Центъра за подготовката за американското амфибийно нападение в Куба. Предупреди СССР за американските планове за нанасяне на ядрен удар ...

А американските разузнавателни служби продължават да се държат низко, криейки мястото на погребението на Мейси и лишавайки офицера от ГРУ от правото на военни почести и награди.

ЦРУ не може да позволи на всички да знаят, че светът по време на Кубинската ракетна криза зависеше от някаква козметичка от Бронкс.

БИОГРАФИЯ

Доброва Мария Дмитриевна е родена през 1907 г. в Минск в семейство на работниците Суковкини. Още в училище беше открито, че има перфектен слух. През 1920 г. тя и родителите й се преместват в Петроград, където тя постъпва в музикално училище. На 23 години се жени за граничаря Борис Добров, ражда сина му Дмитрий. Преподава музика в Петерхоф. Благодарение на слуха си тя лесно овладява френски и английски език. И постъпва във висшите курсове по чужди езици на Академията на науките.

През 1937 г. съпругът й е изпратен да се бие срещу японските империалисти, той изчезва, а синът му умира от дифтерия същата година. Доброва напуска следването си и заминава като преводач за гражданската война в Испания. Получава орден Червена звезда за храброст.

По време на Великата отечествена война Мария работи като медицинска сестра в болница в обсадения Ленинград. А през лятото на 1944 г. Министерството на външните работи на СССР й предлага да стане преводач в Колумбия.

През 1951 г. Доброва постъпва на работа в нелегалното разузнаване. И заминава за Париж под името Глен Мореро Подзески, за да учи за козметик, за да отвори салон в САЩ.

Е, този в Бронкс... Правилно сте разбрали.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук