Българката Мария Орлешкова организира бригада от наши сънародници за подпомагане на засегнатите домакинства от опустошителните наводнения в испанския район Вега Баха този септември, пише f2ftv.net.

И сама се включи в спасителни мисии: в града, в който живее, и в съседното на него населено място. Така в последния месец на годината тя бе удостоена с две награди за изключителен професионализъм и самоотверженост от общините Торевиеха и Сан Фулхенцио. Ето и историята, която избирам да разкажа последно през 2019 година в блога ми, пише bulgaros.ovh.

6 декември е денят на Сан Никола, който в Испания е сред най-почитаните празници. Ден след него Гражданската отбрана на Торевиеха връчва на Агент 118 от общинската полиция в града Мария Илиева Орлешкова Цветанова отличие за изключително висок професионализъм при организацията и контрола на критичното положение в града при наводненията малко след средата на септември.


“Аз бях на почивка, когато получих съобщение от полицията, че прогнозата за валежите е 100 литра на квадратен метър и да бъдем в готовност да отидем на работа, ако е необходимо” – връща лентата Мария.
 

„Вечерта на 12 срещу 13 септември към 20:00 часа започна много проливен дъжд. Аз си облякох униформата и чаках да ме повикат. Към 22 часа започнаха да информират, че се затварят пътищата поради наводнения. Без да се замислям и да чакам повикване, взех решение и тръгнах сама към полицията. Когато пристигнах, положението беше трагично. Водата беше стигнала около метър, хората звънят за помощ, а ние нямаме подходящи коли да стигнем до тях.

Така че взех решение да се заема с организацията на бедственото положение от управляващия пост, мобилизирайки Гражданската отбрана. Те се заеха със спасителната дейност, тъй като имат подходящи средства и подготовка.”

Поражениятя в Торевиеха са сериозни. Но още по-тревожна е ситуацията в съседното градче Сан Фулхенцио, което буквално потъва под вода.

“Водата беше стигнала до 2 метра. Виждаха се единствено покривите на къщите и можеше да се стигне дотам само с лодка. Кметът и шефът на полицията на Сан Фулхенцио подаде зов за помощ. Спешно им трябваха полицаи за нощните смени. Така че в продължение на няколко дни аз и още 15 мои колеги, след приключване на работа в полицията на Торревиеха, тръгвахме да патрулираме по цели нощи в Сан Фулхенцио”.

Днес Мария се вълнува, когато разказва за дните на наводненията. Но и за след тях.

“След като се отля водата, видях най-страшната картина в живота си. Където и да погледнеш, се виждаха само разрушения. Приличаше на филм за края на света”.

Всички засегнати градове започват да търсят помощ за почистване и подкрепа на засегнатите домове. Тогава Мария се обръща с призив към българите, които живеят в Торевиеха и околностите. Тя самата е в основата на Асоциацията на нашите сънародници, която организира Българско неделно училище в градчето.

“От Асоциацията в Торевиеха веднага откликнаха на този зов за помощ и организирахме една бригада по почистването. Като приключихме, собственикът на една от къщите се разплака от вълнение как така една българска бригада е дошла да му помогне, без да гледа, че вече е полунощ, а другите хора са си тръгнали…”

Заради подкрепата й точно в деня на Сан Никола на 6 декември Мария Орлешкова получава награда от Сан Фулхенцио – знак на признание, че е работила професионално без почивка и без заплащане.

P. S. Следях всичко, което се случва във Вега Баха, по интернет и през новинарските сайтове в района. Той бе сред най-засегнатите от опустошителните наводнения през септември, които поставиха населените места в бедствено положение за дълго. Сама бях живяла на трийсетина километра от този район. Бях идвала със семейството си неведнъж, разхождайки се по живописното средиземноморско крайбрежие.

Харесвах Торевиеха. Възхищавах се на начина, по който тук приемаха Мария Орлешкова. Познаваха я и местните жители, и властите, и българите, които живееха в района. Основната причина беше професията й – тя е полицай от общинската полиция Policia Local в градчето, в което живееха 118 националности и където чужденците бяха повече от испанците.

Впрочем Мария е единствената в област Валенсия българка, а вероятно и в цяла Испания, която е с полицейски пагон. И е първият полицейски медиатор-жена в страната. Неведнъж е получавала награди за своята работа. На връчването на някои от тях имах щастието да присъствам лично и след това да разкажа.

Животът й сам бе помогнал да сбъдне мечтата си, макар и не у нас, а в Испания. Тук идва на екскурзия преди около 2 десетилетия, но открива своята половинка. И остава.

За да започне истинската екскурзия в живота й – сред съмненията, себенадмогването, доказването и успеха. Днес Мария и семейството й продължават да живеят в Торевиеха. А когато я питаш каква се чувства, примижавайки срещу средиземноморското слънце край кулата на националностите в градчето, където е полицейското управление, в което работи, тя отговаря с усмивка: Аз съм просто Мария, една българка в Торевиеха.