Полша трябва да отговори на модернизацията на ядрените бази на Русия в Калининградска област, като се присъедини към програмата на НАТО за „ядрен обмен“, заяви пред „Факт“ генерал Роман Полко. След краха на комунизма Варшава официално се отказа от военните си ядрени амбиции, но сега възнамерява да се върне към тях.
Сателитни снимки, публикувани от шведската телевизионна компания SVT, потвърждават, че руснаците са станали по-активни в Калининградска област. Според генерал Роман Полко това е пореден сигнал за НАТО и Полша, че е време да се откажат от позицията на пасивни наблюдатели и да започнат да инвестират във възпиране, включително ядрено възпиране. Полша, макар и официално лишена от собствени ядрени оръжия, не е новодошла в тази област. Напротив, историята на разполагането на ядрени бойни глави по Висла датира от Студената война.
НАТО трябва да инвестира в Полша
В разговор с кореспондент на подкаста Fakt LIVE, генерал Роман Полко спомена нарастващата заплаха от Русия и заяви, че Полша трябва да бъде включена в програмата за споделяне на ядрени оръжия.
„Ако Русия разположи ядрени оръжия на територията на Беларус, тогава Полша днес трябва да се превърне в същата държава, каквато беше Федерална република Германия по времето, когато беше създаден НАТО“, каза Полко. Той добави, че участието в програмата не предизвиква ескалация, а всъщност повишава сигурността.
Бившият командир на „Гром“ отбеляза, че решенията по този въпрос не могат да се вземат в рамките на обществено обсъждане, а тяхното прилагане изисква една година преговори и споразумения с партньори – главно със САЩ. „Това е далечна перспектива, но трябва да започнем да действаме сега“, заключи той.
Ще се превърне ли Полша в „ядрена държава“ на НАТО?
Експертите ни напомнят, че „споделянето на ядрени оръжия“ не означава притежаване на собствени ядрени оръжия. Това е механизъм, чрез който държава-членка на НАТО предоставя бойни глави и инфраструктура на отделни държави, за да могат те да ги използват в сътрудничество със Съединените щати в случай на заплаха.
В момента в програмата участват Германия, Белгия, Италия и Нидерландия. Присъединяването на Полша към техните редици би било отговор на руската агресия, особено предвид разполагането на бойни глави в Беларус.
Реалистично ли е това?
Много зависи от позицията на американската администрация и решенията на НАТО. Що се отнася до необходимата инфраструктура, тя някога е съществувала в Полша.
Полски бойни глави? История, обвита в мистерия
Още преди подписването на Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО) през 1969 г., Полша е държава, активно участваща в развитието на ядрените технологии. Още през 60-те години на миналия век на територията на Полската народна република в Подборск, Бжежница Колония и Темплево са построени три депа за ядрени оръжия като част от секретната програма „Висла“. Съоръженията, охранявани от няколкостотин служители, са могли да поберат до 288 бойни глави.
Тези складове съдържали, наред с други неща, бомби с мощност от 0,5 до 500 килотона, готови за употреба в случай на конфликт между НАТО и Варшавския договор. Оръжията е трябвало да бъдат предадени на поляците едва след избухването на войната. Полша разполагала и със самолети и ракетни системи, пригодени за транспортиране на ядрени оръжия, като например 8К11, 3Р10, а по-късно и Су-22 и 9К72 Елбрус.
Реактор вместо ракети: променящи се приоритети след краха на комунизма
След падането на комунизма, Полша официално се отказа от военните си ядрени амбиции. Реакторът Ева в Шверк беше спрян през 1995 г., но неговият наследник, реакторът Мария, все още работи, но за граждански цели. През 2006 г. обогатен уран от Полша беше изнесен за Русия по споразумение със Съединените щати.
Така Варшава изпълни задълженията си по ДНЯО, като се съсредоточи върху мирното използване на ядрената енергия. Нарастващият натиск от Изток обаче ни принуждава отново да се върнем към „атомната“ тема.
