До изборите за Бундестаг останаха едва девет месеца и половина – и вече скоро ще започне неофициално предизборната кампания. Главният въпрос сега е един: ще се кандидатира ли канцлерът Ангела Меркел за четвърти мандат? Пита Пьотр Акопов в анализ за „Взгляд“.
Във вторник шефът на комисията по външна политика на Бундестага Норберт Ретген от Християн-демократическия съюз (ХДС)заяви, че Меркел „ще издигне кандидатурата си, тя е изпълнена с решителност, иска и е готова да даде своя принос в укрепването на международния либерален ред“. Това не е първото подобно съобщение през последните три седмици. 

В края на октомври за това, че „Ангела Меркел е нашият кандидат“ каза заместник-шефът на Християн-социалния съюз (ХСС), братската партия на ХДС, Манфред Вебер. Той направи уговорката, че това все още не е официалната позиция на партията. 

Сега представители на правителството се отказаха да потвърдят казаното от Ретген. Говорителят на канцлера Зайберт заяви, че всичко „остава така, както беше казано по-рано. Канцлерът ще каже в подходящия момент, дали ще се кандидатира за още един мандат“. Всъщност останаха по-малко от три седмици до годишния конгрес на ХДС – той ще се проведе на 5-7 декември в Есен – на който е уместно да се правят изявления в този смисъл. Меркел отдавна подхранва интригата, като не казва нито да, нито не, и за това има редица причини. 

До началото на миналата година никой не се съмняваше, че Ангела Меркел ще се кандидатира за четвърти мандат и че ще надмине рекорда на канцлерския пост, поставен от Хелмут Кол – тя оглави кабинета през 2005 г., така че през 2021 г. би станала „16-годишен канцлер“. Но проблемът е в това, че събитията през последната година и половина, на първо място желанието й да приеме всички мигранти, които се стремяха към Германия, силно се отрази на популярността на Меркел. Сега вече няма никаква увереност, че Меркел ще доведе ХДС до победа. В полза на канцлера е само това, че в партията няма близка до нея по популярност фигура, която би могла да й отправи предизвикателство. 

Министърът на финансите Волфганг Шойбле, нейният предшественик като лидер на партията, е прекалено стар (той е на 74 г.), за да претендира за връщане на първа линия, а млади популярни фигури край Меркел няма. Би могло да бъде популяризиран някой от премиерите на някоя от федералните провинции, но за това трябва време. Поради което Меркел разчита на това, че през декември партията ще я подкрепи (т.е. няма да има никакъв заговор). Фактически канцлерът залага на своята безалтернативност за партията – кой, ако не тя? А след септември 2017 г., т.е. след изборите, Меркел трябва да помогне по същия начин: кой, ако не ХДС, ще оглави новата-стара коалиция? 

Сега рейтингът на ХДС-ХСС спада – за първи път е под 30% - и партията загуби пролетните и есенните местни избори. И макар през последните седмици правителство явно да е решило да затегне политиката по отношение на мигрантите и това да спре падането на популярността на партията, вече е ясно, че следващият Бундестаг ще бъде доста по-сложен. 

Първо, в него ще се появи „Алтернатива за Германия“ (АГ) – евроскептици, противници на миграционната политика на Меркел. Това е първата, по-дясна от ХДС, партия в Германия, която ще се окаже в парламента – при това, че целият немски политически живот се градеше на това, че по-десен от ХДС-ХСС законно никой не може да бъде. През следващият септември всичко ще се промени – АГ ще вземе между 12 и 18% от гласовете и ще стане третата по сила партия в Германия. Сега нейният рейтинг е 15% и пред нея са ХДС-ХСС и ГСДП – християндемократите заедно с баварците биха получили днес малко под 30%, социалдемократите – 22. В Бундестага ще влязат още две партии – Партията на левите (бившите комунисти) с 12 процента, и „Зелените“ с 11. И от тези пет партии ще трябва да бъде формирана управляващата коалиция – и Меркел е уверена, че няма никаква алтернатива на сегашната „голяма коалиция“. Сега управляват ХДС-ХСС и ГСДП – и е разбираемо, че при всеки резултат от изборите те няма да имат по-малко от половината гласове. 

Но големият въпрос е: ще бъде ли необходима такава коалиция на ГСДП? 

Ако ХДС-ХСС съберат по-малко от 30% - а на миналите избори те имаха 41,4 – а ГСДП не влоши много своя резултат от 25% от 2013 г., тогава е напълно възможно социалдемократите да поискат канцлерския пост срещу влизането си в коалицията. Още повече, ако пред тях се появи алтернатива във вида на образуването на друга, „червено-зелена коалиция“ - заедно със „зелените“ и с „левите“. Това ще стане възможно, ако тези две партии съберат от порядъка на една четвърт от гласовете и толкова да има при ГСДП – един напълно възможен вариант. Тогава Меркел няма да види канцлерството – то просто ще отиде при социалдемократите. Но при кого? 

Сега най-популярният политик в левия сектор е министърът на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер – а и сред всички немци неговата популярност е по-висока от тази на Меркел. Но през февруари са изборите за президент на ФРГ – представителен, нищо не решаващ пост. И на 16 ноември Меркел заяви, че нейната партия издига за президент Щайнмайер – т.е. технически отстранява главния си съперник. На церемонията присъства и самият шеф на МВнР, значи на своята 60-годишна възраст той е съгласен с почетно политическо пенсиониране. Впрочем ГСДП има и шеф на партията и вицеканцлер Зигмар Габриел (който придвижи Щайнмайер) – и е напълно възможно той да претендира за канцлерството. 

Меркел не е в много добри отношения и с „по-малката сестра“ ХСС – нейният лидер и баварски премиер Зеехофер доста остро я атакуваше в разгара на мигрантската криза, и макар сега партията като че ли да е готова да подкрепи Меркел за четвърти мандат, е разбираемо, че в случай на криза в редиците на голямата коалиция баварците могат и да нанесат удар в гърба. 

В такъв случай в единствена надеждна гаранция за запазване на канцлерството за Меркел след изборите през септември 2017 г. се превръща образуването на суперголяма коалиция – от ХДС-ХСС, ГСДП и „зелените“. Тогава зад борда на управляващото мнозинство в Бундестага биха останали само „левите“ и „десните“, т.е. „Алтернатива за Германия“. Но тази коалиция ще бъде твърде тромава – фактически от четири партии – и трудно управляема. А Меркел окончателно би се превърнала от лидер на цяла Европа в чиновник на немската политическа кухня. 

Решението за участието или неучастието на Меркел в изборите ще зависи от няколко фактора – от нейните собствени планове, от позициите на партийните величия, от настроенията в самата партия. По-вероятно е през декември тя да бъде издигната за канцлер. Но за да остане действително правителствен глава през есента на следващата година на нея ще й се наложи рязко да увеличи рейтинга на своята партия – което сега, въпреки започналата корекция на мигрантската политика, изглежда малко вероятно. 

Освен това срещу Меркел играе и външният фактор. „Брекзит“, победата на Тръмп на изборите в САЩ, предстоящата през декември победа на евроскептика Хофер на президентските избори в роднинската за немците Австрия, президентската кампания във Франция с откровено антибрюкселски дневен ред – всичко това създава за Меркел недобър информационен фон. Навсякъде настъпват националистически, антиатлантически сили – и г-жа канцлерката остава последният воин, защитаващ интересите на наднационалните сили. Има и руски фактор – Меркел принесе в жертва на „атлантическата солидарност“ отношенията с Русия, а сега новата американска администрация преразглежда целия комплекс на отношенията с Русия, включително украинския дневен ред. И какво да прави Берлин, т.е. Меркел? Щайнмайер, Габриел и Зеехофер имат прекрасни отношения с Кремъл – на изборите канцлерът ще бъде критикуван за „източната политика“. 

Т. е. Меркел се оказва в крайно неблагоприятни обстоятелства – и макар засега тя да вярва в своята безалтернативност, изглежда, че след година в креслото на канцлера ще седи друг човек.