По време на престъпната операция „Буря“ от Република Сръбска Крайна бяха прогонени 250 000 сърби, а около 2500 от тях, предимно цивилни, бяха убити. И все пак, не всички си тръгнаха. Останаха предимно възрастни хора, които нямаха възможност да напуснат домовете си.
Сред тях остана и Живко Корач, войник от Сръбската войска на Крайна, който се оттегли в горите, където в продължение на цели пет години беше страх и трепет за хърватските бойци. Живко Корач е роден на 29 октомври 1957 г. и прекарва целия си живот в родния си край.
В началото на 90-те години се пробужда идеология, за която сърбите смятат, че е победена през 1945 г. Това е ясен знак, че народът трябва да се организира. Още в началото на войната Живко се отзовава на призива и се включва в защитата на сръбските села и градове в областта Бания.
Поради благия си характер, но и отличното познаване на терена, той е изключително уважаван от своите съратници. В битките проявява голяма храброст и е раняван два пъти: при Бенковац и в операцията „Коридор“. През август 1995 г. Хърватия, подпомогната от западните сили, започва операция „Буря“.
Това е неравностойна битка, довела до прогонването на стотици хиляди сърби.
Нямайки друг избор, хората тръгват в безкрайни колони към централна Сърбия. Но Корач не тръгва. Изпращайки семейството си, Живко им казва:
Вие вървете, а аз не давам своята къща и своята земя!
След това Корач отива в къщата на баба си в село Велики Шушняр, където се крие за кратко. Там влиза в конфликт с хърватски войник, който идвал да събира оставени вещи. Войникът загива, а Корач облича униформата на Сръбската войска на Крайна, взема въоръжение и отива в горите.
Хърватските власти организират мащабна хайка за „беглеца четник“. В преследването участват полиция, армия и дори местни ловци, тъй като за главата му е обявена голяма парична награда.
Използвани са следови кучета и хеликоптери. Но Живко познава Бания отлично и успешно избягва залавянето. През целия този период той е можел във всеки един момент да прекоси река Уна и да премине в Република Сръбска, но не го прави. Остава верен на клетвата си докрай.
В горите на родния си край той прекарва цели пет години. През това време няколко пъти влиза в сблъсъци с преследвачите си, като ликвидира трима от тях.
Въпреки това Живко никога не тероризира народа. Макар често да е гладен и жаден, никога не напада хърватски цивилни, за да се сдобие с храна. С това той показва не само юначество, но и „чойство“ (висша чест) – да защитава другите от себе си.
За съжаление, на Сръбската Нова година, 14 януари 2001 г., хърватските сили най-накрая успяват да обкръжат Живко. Битката продължава два часа. Корач отказва да се предаде, стреляйки и хвърляйки гранати. Виждайки, че е в безизходица, без дори да помисли за предаване, Живко активира граната и я поставя на гърдите си...
Едва след като стрелбата спира, хърватските полицаи се осмеляват да се приближат до тялото му. Виждат униформата на Сръбската войска на Крайна, която след пет години още веднъж им се противопоставя в Бания. Живко Корач оставя след себе си син и дъщеря.
Хърватската страна съзнава, че Живко ще се превърне в мъченик за своя народ, останал верен на клетвата си и сам опълчил се на цяла държава в продължение на пет години. За да предотвратят това, хърватската телевизия дори заснема документален филм, в който се опитва да го представи като престъпник.
Опитите им остават без успех, защото сънародниците и приятелите му знаят много добре кой беше Живко Корач. Затова легендата за него, последния активен войник на Крайна, продължава да живее.
