Германската пенсионна система е в критична точка, в която вече не се търсят оптимални решения, а единствено начини за ограничаване на щетите. Това предупреждава финансовият експерт Бернд Рафелхюшен в анализ за Focus.de. Според него страната се нуждае от спешни и непопулярни реформи, за да избегне пълния колапс на осигурителния модел.
Рафелхюшен настоява за радикални промени, които трябва да бъдат приложени най-късно до 2030 г., за да имат ефект преди окончателното пенсиониране на поколението на "бейби бумърите".
Експертът смята, че дебатът за по-късното пенсиониране е закъснял с десетилетия. Ако Германия беше обвързала възрастта с продължителността на живота още през 90-те години, днес тя щеше да е 69 години.
В момента санкцията за преждевременно напускане на пазара на труда е 0,3% на месец. Рафелхюшен предлага тя да стане 0,4–0,5%, следвайки скандинавския модел.
Настоява се и за автоматичен механизъм, който да адаптира размера на пенсиите спрямо демографските реалности и да поддържа вноските стабилни, без да се влияе от политически решения.
Икономистът е остро критичен към т.нар. „клиентелистка политика“, която фаворизира по-възрастните гласоподаватели. Той посочва, че в миналото хората са работили 45 години, за да получават пенсия в продължение на 10.
Днес средният германец работи едва 40 години, а прекарва в пенсия средно 20 години – модел, който е финансово неустойчив в дългосрочен план.
Рафелхюшен отхвърля тезата, че хората с тежък физически труд не могат да работят до 70-годишна възраст.
Той подчертава, че за тези със здравословни проблеми съществува пенсия за инвалидност, а по-високият риск при физическите професии трябва да се компенсира чрез по-високи заплати, а не чрез тежест върху пенсионната система.
Експертът предупреждава и по-младите поколения, че стремежът към повече свободно време и по-кратък работен живот е несъвместим с очакванията за стабилни старини. Според него времето за „приятни решения“ е изтекло преди 30 години и сега единственият път е през болезнени, но необходими реформи.
