Точно 13 години след едно от най-тежките престъпления в Сърбия, случило се в село Велика Иванча, Радое Стекич, чиито съпруга и майка бяха убити по време на кървавия поход на Любиша Богданович, говори за първи път подробно за мотивите, които по негови думи е научил години по-късно.
Припомняме, че на 9 април 2013 г. Любиша Богданович застреля с пистолет сина си, майка си и 11 съседи и роднини, сред които и двегодишния Давид Деспотович.
Така той записа Велика Иванча в историята като мястото на най-голямото масово убийство в Сърбия, а себе си – като най-чудовищния убиец, пише blic.rs.
Клането, което разтърси цялата страна, остави дълбоки белези у местните жители. В изповедта си Стекич разказва какъв според него е бил възможният мотив за това зловещо деяние. Според неговите думи конфликтите вътре в семейство Богданович са били спусъкът за кървавия поход.
„Имаше неженен син и заради това се случи убийството. Това ми каза един човек от Пружатовац. Синът му трябвало да се жени за момиче оттам, но тя работела за пари и бащата, и синът били с нея. Тогава той казал: 'Нека доведе всяка друга, само не нея'“, разказва Стекич и добавя:
„Когато Любиша купувал имота, той преписал всичко веднага на сина си. След това жената, майката и синът се съюзили да го изгонят от къщата. Скарали се жестоко, защото те били съгласни с тази женитба, за да получат внуче. Казвали му: 'Ти нямаш нищо тук'.
Тогава той избухнал и им казал: 'Вие мен ли ще гоните, след като аз всичко ви създадох? Всички ще ви избия'. И това е истина – той работеше много, никой не може да го отрече, макар че уби семейството ми.
Не беше луд; ние първи щяхме да го заведем на лекар, ако беше луд, но не беше – знаеше точно какво прави. Беше много умен човек, а такъв човек не е луд.
Но това се случи заради това – искали са да го изгонят, казват, че се е стигнало и до бой. Кой знае дали изобщо е спал същата нощ, а на сутринта се случи това, което се случи.“
Стекич описва самия ход на престъплението, започнало в къщата на убиеца.
„Разбил е вратата на къщата, убил е сина си, майка си и е стрелял в жена си, след което е тръгнал подред.
Когато видял, че жената дава признаци на живот, стрелял още веднъж; в нея е стрелял два пъти, но тя оцеля. После е тръгнал от къща на къща. Когото намерил вкъщи, го убил; когото не намерил – не е.“
В разговора си Стекич твърди, че Богданович е притежавал законно оръжие, но и допълнително въоръжение.
„Имаше пистолет с разрешение и пушка от покойния си дядо. Жена му оцеля и все още живее там, но не поддържам контакт с нея. Причини ми огромно нещастие. Как да разговарям с този човек – защо не извика, защо не даде някакъв знак?
Някой щеше да чуе, щеше да го спре; може би щеше да убие някого, но нямаше да направи това, което направи. Обвинявам я само за това. Трагедията щеше да е по-малка, ако тайно беше съобщила да се извика полиция онази вечер, когато е избухнал хаосът в къщата им.
Не бяха минали и 40 дни, бях в двора на брат си и тя дойде, след като излезе от болницата. Казах на брат си: 'Тръгвам си, не мога да я гледам'. Тръгнах към другата порта, за да не се засичаме, но тя вика: 'Райо, върни се да поговорим'.
Казах ѝ да не ме закача и че не ми е до приказки, но тя настоя и аз се върнах. По-добре да не се бях връщал, малко остана да я удуша. Тя казва: 'Простете му, не е той виновен'. И аз се питам – а кой е виновен, жертвите ли? И кой съм аз, че да прощавам – Бог да му прощава.
После промени историята, че не знаела, че мъжът ѝ има оръжие, а беше пред къщата, когато пекохме прасе за Коледа и той стреляше с пистолета.
Казах ѝ да не ме доближава и да не я виждам на гроба на жена ми – видя ли я там, ще остане там, вече от никого не се плаша. Сега рядко я виждам, никой никого не закача и така живеем.“
Стекич изразява подозрение, че Яворка Богданович знае най-добре какво е станало в съдбовния ден, но според неговите твърдения тя не иска да говори от страх някой от семействата на жертвите да не поиска обезщетение.
„Тя най-добре знае какво се случи, но няма да проговори. Страхува се от обезщетения, а кой може да компенсира живот? Няма такива пари. С него бяхме в страхотни отношения, той беше добър човек, държеше на думата си.
Седмица преди престъплението, понеже аз се занимавах с електричество, му смених кабел, за да не го удари ток, а седмица по-късно той ми причини това. Беше добър човек, помагахме си взаимно, никой на никого не е искал пари.
Беше добър, но това, което направи, произлезе от трагедията в собствения му дом“, заключава човекът от Велика Иванча, оцелял в клането, но загубил обичаната си съпруга и майка.
В края Стекич обобщава, че дълготрайно влошените семейни отношения, изпълнени с напрежение, са довели до катастрофата.
„Любиша, прочее, е тръгнал от своите. Беше най-богатият в мястото, но нямаше нормален живот вкъщи – никой с никого не говореше, мразеха се един друг и така започна да се случва нещастието“, завърши събеседникът на „Блиц“
