Противозачатъчното хапче ще стане излишно след 2050 година. Дотогава раждаемостта ще е изцяло планирана и сексът ще е само за удоволствие, а не за създаването на бебета, твърди 91-годишният проф. Карл Джераси, бащата на противозачатъчното хапче, пред в. “Сънди телеграф”.
Според известния учен, който е роден във Виена от баща българин и майка виенчанка, до 2050 г. бебетата в западния свят ще се раждат след инвитро процедури. Тогава неговото хапче ще стане излишно, тъй като мъжете и жените първо ще замразяват своя генетичен материал, а след това ще се стерилизират. Новата тенденция ще сложи край на абортите и няма да има деца, които да са непланирани, прогнозира проф. Джераси.<br /> <br /> Напредъкът в лечението на стерилитета ще кара все повече двойки да прибягват до инвитро оплождане, дори да нямат проблеми. Ще се появи и поколението &ldquo;маняна&rdquo; (от исп. &ldquo;утре&rdquo;), които ще са спокойни, че родителството може да бъде отлагано без последствия. Тези по-възрастни родители може да имат дори по-здрави деца, тъй като техните яйцеклетки и сперматозоиди ще са по-млади.<br /> <br /> В бъдеще 20-годишните жени първо ще замразяват яйцеклетки, за да правят кариера и да търсят подходящ партньор. Дори и да нямат проблем, те все повече ще избират инвитро процедурите за зачеване заради напредъка на генетичния подбор, прогнозира проф. Джераси.<br /> <br /> <strong>ДОСИЕ&nbsp;БЛИЦ:</strong><br /> Карл Джераси е роден на 29 октомври 1923 във Виена, Австрия. Баща му е български евреин, а майка му е австрийка. През 1938-1939 година живее при баща си в България и учи в Американския колеж в София. През 1939 г. заминава за САЩ с майка си. Завършва с отличие Кениън Колидж (Kanyon College) през 1942 г. През 1945 г. получава докторска степен от Университета на Уисконсин (University of Wisconsin). През 1952 г. става професор и преподава химия в Щатския университет &quot;Уейн&quot; (Wayne State University). От 1959 е професор в Университета &quot;Станфорд&quot; (Stanford University).<br /> <br /> Проф. Джераси е носител на много награди и отличия, сред които Национален медал за наука на САЩ (1973) и Национален медал за техника (1991). Включен е в Националната палата на изобретателската слава. Член е на Академията на науките и на Академията на науките и изкуствата на САЩ, както и на Кралското общество в Лондон. Носител e на над 30 почетни докторски титли.<br /> <br />