Професор Серхий Плохий, един от водещите украински историци и преподавател в Харвард, гледа на настоящия момент с тревога. По време на посещение при семейството си в Украйна той признава, че обстановката е по-опасна от всякога.
„Сега в Киев е по-опасно, отколкото беше, когато бях тук за последен път. Колкото по-близо до фронта, толкова по-опасно е. Но в Украйна има решимост – ще останем и ще се борим“, казва 68-годишният историк пред The Times, цитирано от Труд.
Авторът на книгата „Ядрената ера“, която проследява развитието на ядрените оръжия от проекта „Манхатън“ до днешния ден, вярва, че светът сега е по-нестабилен дори от върха на Кубинската ракетна криза през 1962 г.
Опасен нов век на ядрен страх
„Мисля, че живеем в по-опасен свят, отколкото през октомври 1962 г.“, заявява Плохий. Според него падането на старите договори за контрол на въоръженията и липсата на регулация отварят пътя към нова, нерегулирана ядрена надпревара, която може да доведе до катастрофа.
„Страхът се завръща, но този път няма да предотврати войната, а ще я направи по-вероятна“, пише той в книгата си. „Това е страх, който не възпира, а подхранва въоръжаването.“
Плохий предупреждава, че при разпад на международната система до 40 държави могат да се сдобият с ядрено оръжие – пет пъти повече от днешните.
„Да нахраниш лъва“ – Западът и Путин
Историкът обвинява Запада, че страхът от ядрените заплахи на Путин е довел до умиротворяване и удължаване на войната в Украйна.
„Това е класическо умиротворяване. Надяваш се, че ако нахраниш лъва, апетитът му ще бъде задоволен, но всъщност апетитът му се засилва“, казва Плохий.
Той припомня, че Будапещенският меморандум от 1994 г., с който Украйна се отказва от своя ядрен арсенал в замяна на гаранции от САЩ, Великобритания и Русия, е създал вакуум в сигурността.
„Меморандумът от Будапеща е отговорен за най-голямата война в Европа от 1945 г. насам“, казва Плохий.
От Чернобил до Бахмут
Историкът има личен опит с последиците от ядрената и военна заплаха. През 1986 г. той живее в Днипро, когато избухва аварията в Чернобил – събитие, което по-късно ще го вдъхнови да напише международно признатата книга „Чернобил: Историята на една трагедия“, вдъхновила и едноименния сериал на HBO.
Днес войната отново го засяга лично – братът на съпругата му е убит край Бахмут през 2022 г. „Това е война, в която често не виждаш врага си“, споделя той.
„Урокът от Украйна – ядрените оръжия гарантират суверенитет“
Плохий смята, че възпиращият ефект на ядрените оръжия отново е станал очевиден, като много режими – включително в Иран – гледат на Украйна като доказателство защо отказът от такива оръжия е грешка.
„Ударът, който тази война нанесе на неразпространението, е огромен. Посланието е ясно – ядрените оръжия са най-сигурната гаранция за независимост.“
Въпреки това историкът не подкрепя военна намеса срещу Техеран. „Иранската ядрена бомба е нещо лошо, но не толкова лошо, колкото една тотална война. Трябва да използваме всички средства, но без да стигаме дотам.“
Новата среща в Будапеща
По ирония на съдбата, съдбата на света отново може да бъде решена в Будапеща – градът, където Украйна преди три десетилетия се отказа от ядрените си оръжия. Там предстои среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин, организирана след успеха на Тръмп в посредничеството за прекратяване на огъня в Газа.
„Ако Западът бъде достатъчно обединен и Съединените щати – държавата, която убеди Украйна да се разоръжи – намерят начин да я защитят, тогава историята може да има различен край и различен урок за света“, казва Плохий.
Историкът завършва с предупреждение, което звучи почти като пророчество:
„Живеем във време, когато страхът отново управлява света. Разликата е, че този път може би никой не държи ръката си далеч от спусъка.“
