Шум от сирени, викове, бягане, удари с палки, белезници и насилие. От своя лагер „Чациленд“ в сърцето на сръбската столица, президентът Александър Вучич буди призрака на гражданската война, като същевременно твърди, че тя няма да се случи. А, изглежда, никой друг не я иска.
В продължение на девет месеца студентското протестно движение се превърна в огромен граждански фронт и разчита на мирни средства, за да призове за извънредни парламентарни избори. Така младите хора се противопоставят на режима, обвинен в авторитаризъм и корупция, който в момента е подложен и на безпрецедентна политическа и икономическа нестабилност, информира БГНЕС.
Избори, а не бунт
В проправителствените медии протестиращите са наричани „банди“ или „диваци“. Но по улиците основно студенти и обикновени граждани са подложени на насилие от жандармерията и бандитите от Сръбската прогресивна партия (СПП) на президента Вучич.
Last night, a protest called "We are not punching bags" was held in several cities in Serbia, called by students and citizens. See what the tense night in Belgrade looked like. pic.twitter.com/CF8Pr1zjcE
— Teodora🇷🇸 (@Teodora831) August 16, 2025
Случаят с Марко Кричак илюстрира тази промяна. Командир на бившата Специална оперативна група (JZO, „червените барети“), той е обвинен в побои и заплахи, отправени към студенти по време на демонстрацията на 14 август в Белград.
В ефира на местната телевизия N1 22-годишната студентка Николина Синджелич описа физическо и вербално насилие, което е преживяла заедно с други нейни съмишленици в гараж в правителствения двор.
„Полицаи и маскирани хора ни биеха с палки и телескопични пръти. Повечето от тях бяха в цивилни дрехи. Когато ни заведоха в гаража, ни накараха да коленичим с наведени очи,“ разказа тя и уточни, че Марко Кричак я е удрял с юмруци, нанасял ѝ шамари и я притиснал до стената, отправяйки сексуални заплахи.
„Каза, че ще ме съблече и ще ме изнасили пред всички,“ каза още Синджелич. От министерството на вътрешните работи обаче оспорват тези обвинения и заявяват, че арестите са извършени „в съответствие със закона“.
В социалните мрежи и по улиците се появи нов лозунг: „Всички сме Николина.“ За Марко Милетич, главен редактор на портала „Машина“, тези репресии разкриват нарастващата загриженост на режим на ръба на колапс.
Деян Бурсач, изследовател в Института по философия и социална теория, смята, че „полицейското насилие рискува да изостри и без това дълбоката политическа и социална криза“.
Във Валево, на около 100 километра югозападно от Белград, сградата на общинската администрация и прокуратурата беше разрушена, а офисите на СПП бяха изгорени. Обграден от висши полицейски и жандармерийски служители, пред камерите, президентът говори за „тероризъм“ и обещава „изненадващи решения“, докато прокуратурата предупреждава, че ще преследва всеки опит за „потапяне на страната в анархия“.
Кризата не е само по улиците
Икономическите новини за Сърбия също не са добри. Данните от Националната банка, представени от нейния управител Йоргованка Табакович, рисуват мрачна картина - инфлацията е била 4,9% през юли, двойно по-висока от средната за Европа (2%). Отбелязва се и 40% срив на чуждестранните инвестиции.
Що се отнася до БВП на глава от населението, който е 12 510 евро - това е стойност, три пъти по-ниска от средната за Европа.
Всичко това е конспирация, грубо замислена от Бога, изменението на климата, американския президент Доналд Тръмп, студентите, според властите. Умело изготвен план срещу собствената родина и нейния президент.
Реакцията на Европа
„Следим ситуацията с безпокойство“, заяви Марта Кос, еврокомисар по разширяването. Реакция, която се смята за подигравателна в Белград.
„В момент, когато политическата система е делегитимирана, единственият рационален подход би бил проактивното международно посредничество, придружено от механизми за осигуряване на прилагането на всяко политическо споразумение“, смята анализаторът Фахрудин Кладничанин.
Според експерти, без ясен план и действия от страна на Брюксел, кризата ще се влоши, а последиците ще бъдат тежки и непредсказуеми.
„Изборите са единственият надежден изход. Колкото по-дълго се отлагат, толкова повече ще се засилват безредиците,“ посочи Кладничанин.
Бъдещето изглежда несигурно. През есента синдикатите планират да проведат съвместна кампания със студентите за правото на стачка и реформа на трудовия кодекс.
"В университетите блокадите продължават, а началото на учебната година е отложено за ноември. С избори или не, „есента ще бъде динамична“, обещава Чеданка Андрич, президент на независимия синдикат „Независимост“.
