уският президент Владимир Путин заяви, че би било „напълно логично“ Армения да проведе референдум за евентуално присъединяване към Европейския съюз. По думите му страната трябва възможно най-скоро да избере дали ще задълбочи отношенията си с ЕС или ще остане част от Евразийския икономически съюз (ЕАЕС).
На среща с журналисти в Кремъл Путин посочи, че ако Ереван избере европейския път, е възможен „мек, интелигентен и взаимноизгоден развод“ с Москва. В същото време той направи директен паралел с Украйна, като заяви, че конфликтът там е започнал именно след стремежа на Киев към по-тясна интеграция с ЕС.
„Не е наша работа, но би било напълно логично да се проведе референдум и арменските граждани сами да кажат какъв избор правят. След това и ние ще си направим съответните изводи“, каза руският лидер.
Той допълни, че Русия е силно обезпокоена от случващото се „в украинското направление“, но според него началото на кризата е било свързано с курса на Украйна към Европейския съюз.
Как Армения започна да се дистанцира от Москва
В продължение на десетилетия Армения беше сред най-близките съюзници на Русия в постсъветското пространство. След разпадането на СССР страната се присъедини към Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) и поддържаше тесни политически, икономически и военни връзки с Москва.
Отношенията между двете държави обаче се влошиха след войната в Нагорни Карабах през 2020 г., а напрежението се засили още повече след ескалацията през 2022 и 2023 г., когато Азербайджан предприе военни действия срещу Армения. В Ереван се появиха сериозни критики към Кремъл, че не е оказал очакваната подкрепа въпреки съюзническите отношения.
Оттогава арменското правителство постепенно засилва контактите си с Европейския съюз и Запада, а отношенията с Москва стават все по-напрегнати.
Срещите в Ереван предизвикаха остра реакция от Русия
През последните дни арменската столица беше домакин на среща на Европейската политическа общност, в която участваха десетки европейски лидери, сред тях и украинският президент Володимир Зеленски. След форума се проведе и среща на върха между ЕС и Армения.
Москва реагира остро на събитията. Русия извика арменския посланик, за да изрази официален протест, а говорителят на руското външно министерство Мария Захарова обвини Ереван, че нарушава обещанията си да не предприема действия срещу руските интереси.
По-късно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Армения има „абсолютното суверенно право“ да организира подобни международни срещи, но разкритикува предоставянето на трибуна за антируски изказвания.
„Единственото ненормално нещо е, че Ереван предостави платформа за напълно антируски изявления. Това е несъвместимо с духа на нашите отношения“, заяви Песков.
Контекстът с войната в Украйна
Русия често използва Украйна като пример в отношенията си с бившите съветски републики. След протестите на Евромайдана през 2013–2014 г. и ориентацията на Киев към ЕС и НАТО, Москва анексира Крим и подкрепи проруските сепаратисти в Източна Украйна.
През февруари 2022 г. Русия започна пълномащабна военна инвазия в Украйна, определяйки действията си като защита на руските интереси и сигурност. Западните държави обаче определиха войната като непровокирана агресия и наложиха мащабни санкции срещу Москва.
Оттогава конфликтът се превърна в най-тежката война в Европа след Втората световна война и сериозно промени отношенията между Русия и редица държави от бившия СССР, включително Армения.
