Русия бързо губи вътрешната си сплотеност: сред народите във федерацията нарастват националистическите и антимосковските настроения. Кремъл реагира нервно, прочиства езици, култури и всякаква форма на автономия.
Според „Нойе Цюрхер Цайтунг “ Кремъл сериозно се опасява от „деколонизацията“ на Русия – процес, при който Руската федерация може да се разпадне на национални републики, както някога се случи със СССР.
Цели региони и национални републики биха могли да се отделят от Русия. Въпреки декларациите за „многонационално единство“, в страната назрява криза, от Кавказ до Сибир. Хората се чувстват лишени от права и глас.
Редица експерти твърдят, че Русия не е пълноценна държава, а се държи заедно чрез сила и репресии на ФСБ от голям брой разпокъсани републики.
Путин публично нарича Русия „многонационална държава“, но в действителност Москва прочиства всяка проява на национална идентичност.
Образованието на родните езици е намалено до един час седмично, младите хора на практика губят връзка с културата на своите предци, а новите „празници на народите на Русия“ само маскират асимилацията.
Напускане на Руската федерация
След нахлуването в Украйна, Кремъл се сблъска с ново явление: пробуждането на националните движения. Именно неруските региони понесоха най-големи загуби на фронтовата линия: буряти, дагестанци, татари и якути – тези, които Москва отдавна използваше като пушечно месо.
Сега все повече хора разбират, че техните народи се борят не за себе си, а за чужди имперски амбиции. Според изследователи, режимът се страхува, че всеки локален конфликт може да предизвика „искра“ и затова безмилостно потиска всяко национално движение.
През пролетта на 2024 г. прокуратурата дори забрани „несъществуващо антируско сепаратистко движение“, само за да има законов претекст за репресии.
Кремъл вижда заплаха във всеки език. С всяка изминала година Русия все по-малко прилича на федерация и все повече на твърдо централизирана диктатура, където всяко говорене за независимост се третира като престъпление.
Учени и правозащитници отбелязват, че правителството умишлено провежда политика на „езиково самоубийство“ за малките етнически групи, превръщайки ги в декоративни символи за показване на „многонационална Русия“. Руските власти смятат, че неруските езици трябва да бъдат премахнати от ежедневието. Тези нови празници само засилват тенденцията националните малцинства да се превръщат в обекти за показност.
Най-известният пример е Чечня. В началото на 90-те години на миналия век тя два пъти се опитва да се отдели от Русия. Москва отговаря с две кървави войни, които отнеха живота на стотици хиляди хора и напълно унищожиха Грозни.
Днес регионът формално е под контрола на Кремъл, но в действителност живее по свои собствени закони. Неруските региони – Бурятия, Дагестан, Тува и Чувашия – са се превърнали в основни доставчици на войници и ковчези. Въпросът все по-често се задава в социалните мрежи: „Защо нашите хора умират, а решенията се вземат в Москва?“
Превод и редакция: БЛИЦ
