Руският президент Владимир Путин остро осъди „неоправданите“ американски атаки срещу ирански ядрени обекти, заявявайки, че те са изправили света пред голяма опасност. На среща в Кремъл с иранския външен министър Абас Арагчи, Путин обеща да помогне на иранския народ, но без да уточнява как точно ще се случи това.
В разговорите, на които присъстваха и външният министър Сергей Лавров, и началникът на военното разузнаване ГРУ Игор Костюков, руският лидер определи американските действия като „с нищо непредизвикана агресия“.
„От наша страна полагаме усилия да подпомогнем иранския народ“, заяви Путин, допълвайки, че „външни за региона сили“ тласкат света в много опасна посока.
Въпреки острите думи, анализатори и самата структура на руско-иранските отношения разкриват една много по-сложна картина, в която пряка военна намеса от страна на Москва е малко вероятна.
Стратегическо партньорство, но не и военен съюз
Запитан дали Иран е поискал военна помощ, руският заместник-външен министър Сергей Рябков даде умишлено уклончив отговор, заявявайки, че би било „безотговорно“ да разкрива съдържанието на разговорите.
Ключов детайл обаче е, че Договорът за всестранно стратегическо сътрудничество между Русия и Иран, макар и ратифициран и от двете страни, не представлява пакт за взаимна отбрана. Както отбелязва „Дойче веле“, споразумението не съдържа клауза за военна взаимопомощ и задължава страните единствено да се въздържат от подкрепа за противниците на другата страна.
Защо Русия едва ли ще се намеси военно?
Според Мариана Беленка, експерт по Близкия изток, Москва едва ли ще окаже пряка военна подкрепа на Техеран, поне не и официално. „Тя няма нужда да го прави, особено сега, когато се опитва да възстанови отношенията с Вашингтон, макар че известни задкулисни действия не могат да бъдат съвсем изключени“, коментира тя.
Ройтерс също отбелязва, че Путин, чиято армия води тежка война в Украйна, не показва желание за директна конфронтация със САЩ заради Иран, особено на фона на стремежа на Доналд Тръмп да възстанови диалога с Москва. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков дори заяви, че диалогът с Вашингтон и кризата в Иран са „отделни процеси“.
Според Ройтерс, ирански официални представители се чувстват предадени и смятат, че не получават достатъчна подкрепа както от Русия, така и от Китай.
Ролята на Москва: Посредник, а не боец
Вместо пряка намеса, Русия се позиционира като възможен посредник в конфликта. Според експерти, Путин е искрен в публичните си предложения да посредничи, като дори самият Тръмп допусна такава възможност в скорошно интервю.
По време на непреките преговори между САЩ и Иран през април, Москва беше разглеждана като възможен „пазител“ на иранските запаси от високообогатен уран в случай на ядрено споразумение. Подобна роля би затвърдила статута на Русия като ключов играч в регионалната сигурност, без да се налага да влиза в рискована военна конфронтация.
