Най-сериозната икономическа заплаха за Доналд Тръмп не е безработицата, а инфлацията. Домакинствата в САЩ може да усетят повишение на цените в резултат на планираните от него мита много преди официалната статистика да отрази тази тенденция, предупреждава задълбочен анализ на „Уолстрийт джърнъл“.
Докато Тръмп се опитва да отклони общественото внимание с атаки срещу Бюрото по статистика на труда заради данни за заетостта, истинската опасност за икономическите му амбиции се крие другаде. Неговият основен мандат от избирателите е да преобърне спада в стандарта на живот, причинен от инфлацията. Парадоксално, основният му инструмент – широкомащабните мита – по своята същност работи чрез повишаване на цените и потискане на потреблението.
Удар по джоба на избирателите
Експертите посочват ключов проблем в начина, по който се измерва и възприема инфлацията. Икономистите говорят за темпа на промяна на цените, но избирателите усещат нивото на цените, които плащат всеки ден. Дори инфлацията да се забави като процент, ако цените останат високи, домакинствата продължават да изпитват затруднения, докато доходите им не наваксат.
Политически е без значение дали митата ще предизвикат еднократно или постоянно покачване на ценовото равнище. Еднократният скок в разходите засяга пряко портфейлите на гласоподавателите. Ако до следващите избори стандартът на живот, измерен чрез реалните заплати, не се е повишил, това ще има политическа цена.
Неточните данни и скритата инфлация
Друг сериозен проблем е, че официалните данни за инфлацията може да не улавят реалния ефект от митата. Най-популярният измерител, Индексът на потребителските цени (ИПЦ), се базира на „кошница“ от стоки за типично домакинство. В реалността обаче няма „типично“ семейство. Различните домакинства имат коренно различен опит с инфлацията според това какво купуват.
Предпочитаният от Федералния резерв показател – индексът на личните потребителски разходи – също може да подцени проблема. Според икономиста Мики Леви този индекс се адаптира, когато потребителите заменят поскъпналите продукти с по-евтини. Статистиката може да показва слаба инфлация, но да прикрива усещането у хората, че са в по-лошо положение, защото не могат да си позволят предпочитаните от тях стоки.
Производствените цени като ранно предупреждение
Най-важният индикатор за търговската политика на Тръмп може да се окаже по-малко обсъжданият Индекс на производствените цени (ИПЦ). Той отразява цените на компонентите и суровините, които бизнесът използва – много от които са вносни и пряко засегнати от митата. Твърдението на Тръмп, че някой друг, а не потребителите, ще плати за митата, разчита на допускането, че компаниите ще поемат тези разходи.
Ако обаче растящите производствени цени спрат новите инвестиции, избирателите бързо ще го усетят под формата на по-бавен растеж на заплатите. Проблемът е, че и този индекс е податлив на същите грешки при събирането на данни, което означава, че политическата катастрофа може да настъпи преди статистиката да я е отчела.
В крайна сметка, десетилетният консенсус сред различни администрации за намаляване на търговските бариери не е бил елитен заговор, а вероятно признание, че свободната търговия носи реални икономически ползи за повечето домакинства. Доналд Тръмп е избрал да наруши този консенсус, рискувайки да плати висока политическа цена, много преди икономическите данни да покажат пълната картина.
