Днес тази практика изглежда странна, но през ХIХ век е особено модно мъртви деца да се снимат в пози, на които изглежда, че още са живи, пише "Телеграф".

В епоха, когато дифтерията, тифът и холерата отнемат живота на хиляди деца, които сега могат да бъдат излекувани с прости антибиотици, смъртта тогава е обичайно явление. Което не прави болката от загубата по-малка за майките. Един от начините да се справят емоционално тогава са дагеротипите - един от ранните начини на фотографиране.

Години по-късно в Латинска Америка и Африка възкръсва някогашната традиция роднини на мъртви деца да се фотографират с тях за спомен. Снимките с невръстните покойници обаче разболяват близките им и дори ги вкарват в гроба.

През февруари 1898 г. в американското градче Клайндън умира от белодробно възпаление 4-годишната Мери Роулз. За безутешните родители това нещастие съвпада с друго - в съседно населено място на смъртно легло е Ан Хегланд, бабата на покойното дете.

Знаейки, че съобщението за кончината на любимата внучка ще въздейства ужасно на възрастната дама, родителите залагат на... измамата. Те обличат мъртвото момиченце с най-хубавата му рокличка и го фотографират. На снимката то е в компанията на куклите, подарени от мисис Хегланд. Изглежда като задрямало.

Предчувствие

Бабата получава снимката на Мери, но отвътре я гложди някакво тревожно чувство. Качва се на каретата си и потегля. Желанието й е на всяка цена да зърне внучката си, преди да склопи очи.

Дъщерята и зетят се стъписват, когато умиращата стара дама цъфва на прага им и настоява: „Доведете Мери, искам да й се порадвам за последно, преди да склопя очи”.

Притеснените родители прибягват до втора лъжа: „Тя е в дома на наши приятели, които имат дъщеря на нейната възраст, и ще остане там няколко дни.” Посред нощ мисис Хегланд, която е надушила, че има нещо нередно, става от леглото и се промъква в стаята на момичето. Свещта в ръцете й осветява бледото лице на детето, полегнало в ковчега.

Възрастната дама изпада в шок от гледката и така и не идва на себе си. След броени дни тя предава Богу дух. Скоро след това майката и бащата на Мери също се преселват в небитието в един и същи ден - ей така, без да са боледували от каквото и да било.

Специалисти по езотерика смятат, че причината за скоропостижната им кончина е въздействието на снимката, увековечила покойната Мери.

Въздействие

Родителите на 6-годишния Клайв Дейвис от Чикаго се фотографират с мъртвия си син, дегизиран като жив, защото искат да запазят спомена за палавото си момче. Стийв, по-малкият брат на Клайв, докопва снимката и изпада в страхотна депресия. Мама и татко го водят при какви ли не специалисти да му въздействат, но детето гасне. То умира 4 месеца след батко си. Лекарите предполагат, че в гроба го е вкарала онази снимка.

Съдбата удря и родителите - майката е приета в болница с тежко психично разстройство и умира след 2 години, а бащата се самоубива 10 дни след кончината й.

През лятото на 1919 г. съпрузите Сара и Чарлз Люис от Бостън погребват единствения си наследник, 11-годишния Матю. След време посещават ясновидка, за да узнаят дали Господ ще ги дари с други деца. Врачката е категорична: „Ще имате деца, но само ако унищожите снимката, на която сте щракнати с покойния Матю, когото сте нагласили като жив.”

Сара и Чарлз обръщат къщата си с краката нагоре, но не откриват въпросната фотография. След 5 години се сдобиват с 2 близначки. Няколко дни след раждането на момиченцата Чарлз намира в мазето на къщата онази снимка - от нея не е останало почти нищо, плъхове се гощавали с нея.

Тръпката е навсякъде с efbet.com
 

Енергия

Учени твърдят, че във всяка фотография е запечатана информация за енергийния заряд на заснетия човек (или местност, предмет). Те препоръчват: не увековечавайте деца, ако не са навършили 6 месеца, възможно е недоброжелател да промени енергийния баланс на развиващия се организъм, предизвиквайки заболяване и дори смърт.

Специалисти по езотерика съветват да съхраняваме снимките в албум и между тях да има хартия (по-добре парче картон). Оставянето им на показ в достъпни места е рисковано: може да попаднат в ръцете на човек, който да ги манипулира по съответен начин и да ни навреди. Фотографиите на покойниците непременно трябва да са отделно от тези на живите хора.

Много внимателно подбирайте снимките за украса на дома. Ако например увесите на стената образа на самотен човек, в семейството може да настъпят раздори. Важна подробност: колкото по-майсторска е фотографията, колкото повече емоции са вложени в нея, толкова по-силно е въздействието й върху околните.

Енергията на дома „изпиват”: изображения на  тъмна гора, буря, изсъхнали растения, порутени къщи, постройки, повредени в резултат на военни действия, култови храмове, разхвърляни вещи, тъгуващи хора, ранени животни, погребения и др.

Университетски преподавател открива в папка с документи на дядо си снимка на старинна платноходка със счупени мачти. Увеличава фотографията и я слага на стената над бюрото в домашния си кабинет.

Провидението го наказва: след няколко месеца е притиснат от професионални проблеми. Специалист по езотерика го съветва: „Махни платноходката и проблемите ще изчезнат”. Добре че преподавателят се вслушва в препоръката и се отървава от снимката - веднага след като я хвърля в уличната кофа за боклук, неприятностите изчезват яко дим.