Широкото коалиционно правителство в Букурещ одобри пакет от мерки за драстично орязване на държавните разходи, целящ да овладее най-големия бюджетен дефицит в Европейския съюз. Планът предвижда премахването на приблизително 10% от ефективно заетите работни места в публичния сектор, като само в кметствата до 2027 г. ще бъдат съкратени близо 13 000 позиции.
Румънските власти очакват тези стъпки да генерират значителни икономии: 1,6 милиарда леи (около 320 млн. евро) през настоящата 2026 г. и 3 милиарда леи (близо 600 млн. евро) от следващата година.
За да се осигури гъвкавост, на местните кметове е позволено да отложат съкращенията до 2027 г., при условие че намалят разходите за заплати с 10% още през тази година. От мерките са изключени стратегически сектори като държавните болници, отбраната и националната сигурност.
Правителството, оглавявано от премиера Илие Боложан, е под силен натиск да свали дефицита от миналогодишните 9% до 6,2% от БВП през 2026 г., с крайна цел достигане на европейския таван от 3% до края на десетилетието.
Въпреки строгите икономии, кабинетът одобри и стимули за бизнеса на стойност 5 милиарда евро до 2032 г., опитвайки се да съживи икономиката след изпадането ѝ в техническа рецесия в края на миналата година.
Администрацията в България: Числа и факти
На фона на румънските реформи, ситуацията с публичния сектор в България показва интересни тенденции. Към средата на 2025 г. и началото на 2026 г. данните на НСИ и административните регистри очертават следната картина:
- Общ бюджетен сектор: Около 550 000 – 600 000 души работят на държавна издръжка. Това включва всички лекари в държавни болници, учители, университетски преподаватели, полицаи и военни.
- Чиста държавна администрация: Хората, които заемат позиции в изпълнителната власт (министерства, агенции, общински и областни структури), са значително по-малко – приблизително 98 600 души.
- Разпределение: Централна администрация: Около 56 300 служители.
- Териториална (общинска и областна): Около 42 300 служители.
- Секторен натиск: Интересно е, че докато общият брой на чиновниците в изпълнителната власт леко намалява през последните години, разходите за заплати в целия бюджетен сектор продължават да растат, което остава обект на дебати при всяко гласуване на държавния бюджет.
България също е изправена пред предизвикателството да оптимизира разходите си, за да отговори на критериите за еврозоната, като акцентът често пада върху неефективните структури в малките общини и нуждата от по-дълбока дигитализация.
