Докато президентът на Русия Владимир Путин продължава кръвопролитната война, икономиката му се срива. През 2025 г. руската хранително-вкусова промишленост за първи път от 15 години отбеляза спад: обемът на произведените храни и напитки значително намаля, а инвестициите в нови проекти буквално се върнаха към нивото от миналото десетилетие.
Това съобщи руската редакция на списание Forbes.
Сривът е следствие от цял набор фактори: войната, санкциите, високата лихвена ставка на Централната банка, липсата на работници, ускоряващата се инфлация, прекъсването на връзките с чуждестранните пазари и намаляването на реалните доходи на населението.
За единадесет месеца броят на новите проекти в Руската федерация е намалял почти наполовина. Общите инвестиции възлизат на 104,7 млрд. рубли спрямо 194,6 млрд. рубли година по-рано, т.е. са намалели с 46%. Инвестиционният фон се е върнал към нивото от 2013 г.
Ситуацията се влошава и от спада в производството. По изчисления на експерти, за периода януари – септември производството на хранителни продукти е намаляло с 0,6%, а на напитките – с 4,1%.
В същото време, дълговото бреме на компаниите нараства. Към края на деветмесечието предприятията от сектора са получили кредити на стойност 1 трлн. рубли, което е с 15% по-малко от миналогодишното ниво. Но въпреки това тяхната задлъжнялост към банките се е увеличила с 9% и е достигнала 1,87 трлн. рубли.
Просрочията по плащанията също са се увеличили. Самите изплащания по кредитите от началото на годината възлизат на 196 млрд. рубли – с една трета повече, отколкото година по-рано.
Експертите подчертават, че ключовата лихвена ставка е от критично значение за предприятията. Компаниите отлагат разширяването и не могат нормално да финансират производството.
Сред причините за настоящата стагнация се посочват и експортните ограничения, включително забранителните мита.
Отделен проблем се явява логистиката. След загубата на европейско оборудване предприятията са принудени да преминат към китайски или руски аналози, което изисква пренастройка на производствените линии и допълнителни разходи. Всичко това намалява конкурентоспособността на сектора.
Основният удар върху отрасъла е нанесен от влошаването на жизнения стандарт на руснаците. Икономистите говорят за преминаване на домакинствата към "режим на икономии": продуктите поскъпват, а доходите падат. Купувачите масово избират стоки с промоции и се отказват от скъпи деликатеси.
Руснаците все по-често избират проста и евтина храна: продажбите на колбаси и шунка са намалели с 1,3% за година.
Търговците на дребно потвърждават намаление на ръста на продажбите от 6-7% до приблизително 2%. Броят на покупките расте по-бавно, а увеличението на оборота се дължи изключително на по-високите цени.
Средната стойност на покупката за девет месеца се е повишила с 9%, което на практика съвпада с инфлацията на хранителните продукти.
Бедността се превръща в системен фактор. Във всеки десети общински район в Руската федерация повече от половината от разходите на жителите отиват за храна. Такава статистика "отразява реалния мащаб на обедняването на населението".
На фона на спада на производството, свитото търсене, проблемите с износа и технологичните прекъсвания, руската хранителна индустрия навлиза в един от най-трудните периоди през последните години.
Икономистите предупреждават: ако ситуацията с инвестициите, доходите и валутните курсове не се промени, спадът може да се окаже не временен, а продължителен.
