Отиващата си 2008 година оставя след себе си богатство от противоречиви впечатления, се казва в материал на Дойче веле. Кои от събитията, случили се в Европейския съюз, ще останат трайно в паметта ни?
В началото на 2008 г. на председателския пост в Европейския съюз застана първата от “новите” страни-членки – Словения. Провинциалното спокойствие, което съпътстваше словенското председателство, бе нарушено едва в края на шестмесечния период. Новината дойде не от Любляна, а от Дъблин.
На проведения на 12 юни референдум ирландците отхвърлиха Лисабонския договор. Негово Величество народът на Ирландия, наброяващ малко над 4 милиона, взе суверенно решение, което засегна близо половин милиард жители на Европа. Ирландците демократично отхвърлиха един европейски проект, който макар и несъвършен, бе крачка напред в сравнение с досегашните договори.
Никола Саркози – на мостика на европейския кораб
Френското председателство, започнало в началото на юли, бе изправено пред много неизвестни. Макар и свръхактивен на мостика на европейския кораб, Никола Саркози не можа да реши проблемите докрай. Все пак корабът не потъна и надеждата, че през идната година ще поеме в желаната посока, не изчезна съвсем. Оспорваното решение референдумът в Ирландия да бъде повторен е малка светлина в дъното на тунела. Но да оставим политиката настрана и да погледнем към икономиката.
Финансовата криза през 2008 г. наред със своите негативни последствия за реалната икономика изигра и положителна роля. 27-те страни от Европейския съюз потърсиха заедно рецепта за излизане от кризата: идеята на английския икономист Джон Мейнард Кейнс за държавна намеса в пазарната икономика. Европейската централна банка също взе правилно решение, като снижи основния лихвен процент на 2,5%, надявайки се, така да бъде съживена конюнктурата.
ЕС помага на беззащитните
В условията на финансовата криза се открои и ролята на Европейския съюз и особено на еврозоната за малките страни-членки. Примерът с “държавния банкрут” на Исландия показа колко беззащитна може да бъде една малка страна, оставена сама на себе си. В този смисъл страни като Кипър и Малта могат да бъдат доволни, че в началото на годината въведоха еврото.
Приемането на Кипър в еврозоната бе свързано и с един по-скоро “културен” парадокс. На кипърските евромонети се появи надпис на турски – езикът на страна, която е оспорван кандидат за членство в Общността. Случайно или не това бе в съзвучие с мотото на отиващата си година: oсвен всичко друго 2008 г. бе и “годината на междукултурния диалог”. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
