„Една вечер, когато приятел на Йоцо имаше рожден ден, отидохме в „Метро“. Йоцо поръча за всички няколко бутилки уиски, а за себе си – мляко, както винаги. Веселеше се по свой си начин, с мляко, хвърляйки чаши. Когато излязохме от заведението, планирахме да отидем на някое място, което работи по-долу. Взехме 3-4 таксита и Йоцо каза на шофьорите накъде да караме. Забелязахме, че се насочваме към „Риц“.
Йоцо седеше с нас в таксито. Няколко души от компанията не искахме да ходим там, но междувременно пристигнахме. Той излезе пръв с един приятел и видяхме, че нещо се случва“, така започва само една от поредицата истории за Йоцо Вуичич, „жестоко момче“ (мутра) от град Бар, както се казваше в Югославия в началото на 90-те години.
Разказът навремето беше публикуван на популярната Фейсбук страница „Легенди на деветдесетте“.
В края на април се навършиха 30 години от неговото убийство, което и до днес остава неразкрито – в нощта между 25 и 26 април 1996 година на Пащровачка гора в Черна гора бяха убити Васо Павичевич (на 32 години) и Йован Йоцо Вуичич (на 22 години).
Разследването на екзекуцията на мъжете от Бар не даде никакви резултати. Никога не беше установено колко души са участвали в ликвидацията, кои са физическите извършители, нито кои са поръчителите, пише "Курир".
Той остана запомнен със специфичния си стил на обличане и носенето на множество златни ланци – популярните тогава дебели вериги около врата. Но и с още нещо – никога не пиеше твърд алкохол, а винаги и само мляко, с което се веселеше така, сякаш пие най-доброто уиски или домашна ракия.
Историята продължава по следния начин: „Чухме, че вътре има частно парти. Йоцо попита момчетата на входа чий е купонът, а те му отговориха: „На Кнеле!“. В същия момент кръвта нахлу в главата на Йоцо и той поиска да влезе на всяка цена.
Разбира се, никой от охраната не посмя да му се противопостави, но приятелите му го спряха, тъй като с нас имаше няколко момичета и знаеха, че това няма да завърши добре, така че всички си тръгнахме.
На Йоцо му стана много криво, но не искаше да създава проблеми на компанията си, още повече че негов приятел празнуваше рожден ден, а и не желаеше на момичетата да им се случи нещо“.
Модният императив по онова време изискваше да се носят горнища на анцузи, пъхнати в долнищата или в дънките, златни ланци на врата и маратонки „Еър Макс“. Йоцо неслучайно беше кръстил заведението си „Бриндизи“.
Бенедето Адриано Стано и Йован Йоцо Вуичич са заснети заедно на откриването на кафенето на Йоцо „Бриндизи“ през деветдесетте години.
Стано и останалите му приятели италианци принадлежаха към мафията „Сакра Корона Унита“ – Света обединена корона (организация, която контролираше региона на Южна Италия, по-точно Пулия, и по-конкретно района около градовете Бриндизи, Лече и Таранто).
По онова време те пребиваваха и развиваха бизнес на Черногорското крайбрежие, особено в град Бар, където се свързаха с местните подземни босове, а най-близък до тях беше именно Йоцо Вуичич. Той дори стана техен асоцииран член, за което свидетелства пред съда Джуро Църноевич, както съобщи страницата „Легенди на деветдесетте“.
„Монтирах сателитна антена у Бенедето Адриано Стано, когато в един момент той се качи на покрива и ми каза: „Като приключиш, слез долу при мен. Дойдоха едни хора от Италия и трябва да превеждаш, защото тук ще бъде и един твой сънародник“. Слязох долу и видях Йоцо.
Знаех го по виждане. Носеше килограм злато на врата си и се разхождаше с два пистолета из града. Седнахме, а те сложиха на масата карти и ножове. Тогава ми беше казано да преведа на Йоцо следното: „Кажи му, че трябва да сключим кръвен пакт и след това аз ще се грижа за него“.
След като преведох това, те започнаха някакъв ритуал, изричаха някакви изречения. Приличаше на приказка, в която се говореше за някакъв рицар, за двубой, в който се нарязали и разпорили с мечове. Нищо не разбирах, превеждах буквално това, което казваха.
В този момент Адриано каза: „Остави сега превода, кажи му, че отсега нататък сме братя“, спомня си свидетелят.
Телата на двамата мъже от Бар, надупчени с десетки куршуми, бяха открити в края на април 1996 година в паркиран автомобил „Опел Кадет“. По време на огледа бяха намерени повече от 60 гилзи от три различни калибъра.
Почти всички куршуми, които бяха попаднали в телата им, бяха в главите на Павичевич и Вуичич. Разследващите предполагаха, че екзекуторите са знаели, че двамата носят бронежилетки, и затова са стреляли право в главите им.
Единствената възможност, която инспекторите изключиха веднага, беше мотивът за двойното убийство на Пащровачка гора да е бил грабеж – в колата на Павичевич златото, парите и другите ценности бяха останали непокътнати.
В кобура му беше намерен и неговият пистолет със свален предпазител.
