В историята на Католическата църква само 12 пъти са били избирани за папския престол кандидатите, които преди вота са били смятани за фаворити. Това коментира известният италиански историк Амброджо Пиацони, цитиран от РИА Новости. Пиацони, който е и автор на книгата "Историята на папските избори", е анализирал всичките документирани случаи на избори за римски папа, дори и тези, които впоследствие са били признати за недействителни, и е достигнал до заключението, че изходът само на 12 от тях е бил правилно прогнозиран.
Историкът цитира редица случа, отнасящи се към конклавите през XX век, когато прогнозите не са се сбъдвали. В частност, през 1922 г. в резултат на петдневния конклав победи кариданал Акиле Рати (Пий XI), който се е смятал за аутсайдер. На конклава през 1958 г., продължил четири дни, бе избран кардиналът Анджело Джузеппе Ронкалли (Иоан XXIII), който заради възрастта си (77 г.) бе нареден във втората редица кандидати. <br /> <br /> Най-ярък пример за непредсказуемост на изхода от изборите на папа е тридневният конклав през октомври 1978 г., когато понтиф стана кардинал Карол Войтила (Иоан Павел II), който въобще не е бил разглеждан като вероятен кандидат. <br /> <br /> Ватикана разкри технологията, благодарение на която се получава желания цвят на дим, който информира вярващите за избора на нов папа. Това се съобщава от електронната страница на Светия престол. По традиция, димът, излизащ от комина на Сикстинската капела, информира вярващите за това дали е избран нов настоятел на Римокатолическата църква. Ако димът е черен - гласуването не е дало резултат, ако е бял &ndash; избран е нов папа.<br /> <br /> Въпреки това, в съвременната история е имало няколко случая, когато цветът е било трудно да се определи цвета на дима и резултата от гласуването. Например, започвайки от 2005 г., конклавът използва специално устройство за производството на дим с различни цветове, което изгаря внимателно подбран набор от вещества.<br /> <br /> <br /> За да излиза от комина черен дим, смес от калиев перхлорат, антрацен (кристали, получени от въглищен катран) и сяра. За бял дим в устройството се поставят бертолетова сол, лактоза и колофон. Преди 2005 г., за да се получи черен дим са горили сяра, а за бял дим - влажна слама. /БЛИЦ <br /> <br />