Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Република Северна Македония са се съобразили с трите най-нови решения на Европейския съюз в областта на външната политика, свързани с Украйна, Русия и Венецуела, докато Сърбия не е приела тези решения, съобщиха от ЕС, цитирани от регионалната телевизия Ен1.
Сърбия е единствената страна кандидат за членство в ЕС от Западните Балкани, която не е привела националната си политика в съответствие с новите решения на Съюза относно ограничителните мерки във връзка с войната в Украйна, дестабилизиращите действия на Русия и ситуацията във Венецуела, отбелязва телевизията. В същото време Белград е спазил решенията, отнасящи се до Северна Корея, Мали и Хаити.
От ЕС, цитирани от медията, допълниха, че Сърбия не е подкрепила решението за разширяване на списъка с лица и организации, подлежащи на санкции за нарушаване или застрашаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.
Страната не се е присъединила и към мерките срещу лица и организации във Венецуела заради ерозията на демокрацията, нарушенията на правата на човека и репресиите срещу гражданското общество и опозицията, включително след последните президентски избори.
Белград не е подкрепил и решението за разширяване на санкциите срещу лица и структури, свързани с дестабилизиращи дейности на Русия.
За разлика от това, всички останали кандидати за членство в ЕС от региона – Северна Македония, Черна гора, Албания и Босна и Херцеговина – са се присъединили към трите решения на Съвета на ЕС, което, според Брюксел, гарантира съответствието на националните им политики с общата външна и сигурностна политика на Съюза.
Сърбия започна преговори за членство в ЕС през януари 2014 г., припомня Ен1. Досега страната е отворила 22 от общо 35 преговорни глави, като две от тях са временно затворени. Преговорният процес обаче е практически замразен от декември 2021 г., когато бяха отворени последните глави.
Въпреки че Европейската комисия оцени Сърбия като технически готова за отваряне на Клъстер 3, това не се случи и през 2025 г. поради липса на консенсус сред държавите членки.
ЕС настоява за допълнителен напредък в областта на върховенството на закона и нормализирането на отношенията с Косово, чиято независимост Сърбия не признава.
В последните си доклади за напредъка Европейската комисия отчете липса на прогрес в демократичните институции, управлението и свободата на медиите в Сърбия, като посочи и засилените репресии по време на антиправителствените протести в края на 2024 г.
