Сърбия е изправена пред сериозни проблеми заради сделка с Русия от 2008 година, припомня германската обществена телевизия АРД. Тогава сръбската държавна нефтена компания NIS (Naftna Industrija Srbije), която беше в тежко финансово състояние, беше продадена на руския държавен концерн "Газпром нефт".
Днес "Газпром нефт" и "Газпром" държат 56% от NIS. По тази причина още през януари т.г. сръбската компания беше включена в санкционен пакет на САЩ срещу руската енергийна икономика.
Сръбският енергиен министър Дубравка Джедович Ханданович определи ситуацията като "геополитически скандал". "Санкциите не са въведени нито заради Сърбия, нито заради сръбското правителство. Американският президент Джо Байдън ги наложи в края на своя мандат срещу Русия... За нас NIS е... от екзистенциално значение. Ние като страна сме засегнати от това, че две велики сили водят своите войни", коментира тя, цитирана от АРД.
След като Доналд Тръмп стана президент, за NIS бяха приети временни изключения от санкциите, за да не бъде застрашено енергоснабдяването на Сърбия. От 9 октомври тази година обаче на това беше сложен край – извънредните правила отпаднаха и NIS попадна реално под удара на санкциите.
Отраженията вече са осезаеми. Хърватското дружество JANAF, което експлоатира ключовия тръбопровод, по който Сърбия получава гориво, е прекратило доставките за NIS. Това е критично, тъй като Сърбия покрива под една четвърт от нуждите си със собствен добив и разчита основно на този внос.
Сръбската опозиция остро критикува управлението, че не е направило нищо, за да намали зависимостта от Русия. "Учуден съм от безотговорното отношение на правителството към този проблем", заяви пред АРД икономическият експерт Душан Никезич. Той изтъкна, че президентът Александър Вучич е имал много възможности да говори с Владимир Путин за проблема, но "резултатът е, че Путин каза: "Ще ви врътнем и кранчето за газа".
Напрежението се покачва и от факта, че десетгодишният договор за доставка на газ с "Газпром" изтече през май. Оттогава руската страна го е удължила само до края на тази година. Според спекулации в Сърбия, Русия използва това, за да окаже натиск срещу евентуален опит на Белград да си върне собствеността върху NIS.
Руският посланик в Белград Александър Боцан-Харченко обаче опита да успокои, че Русия няма да спре доставките на газ.
Преди няколко дни сръбският президент Александър Вучич се срещна с ръководителя на "Газпром нефт" Александър Дюков. След срещата Вучич обеща на сърбите, че енергийна криза няма да има. "Времената не са леки. Но мога да уверя гражданите, че липса на петрол... или енергийна криза в страната няма да има. Нашите руски приятели разбраха посланието ни", заяви той.
Според сръбски медии, планът на правителството е държавата да откупи обратно част от дяловете в NIS, така че руското държавно участие да падне под 50% и компанията да излезе от санкциите.
Въпреки уверенията на властта, в Сърбия започват да се усещат първите последици. В бензиностанциите на NIS и "Газпром" в страната вече не е възможно да се плаща с кредитните карти Visa, Mastercard и American Express. Гражданите се опасяват, че може да се върнат спомените от 1990-те години, когато се налагаше да купуват бензин в туби.
