Съединените щати и Иран ще проведат в неделя онлайн преговори с посредничеството на Пакистан и Катар, съобщава Axios. Според информацията се обсъжда възможността двете страни да подпишат дистанционно меморандум за бъдещо споразумение в електронен формат.
Американски представители и източници от държавите посредници потвърждават, че разговорите ще се състоят виртуално. Решението е взето основно по логистични причини, свързани с натоварения график на американската администрация преди срещата на върха на Г-7.
Според източниците вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, който ръководи американската делегация, няма достатъчно време да се върне във Вашингтон преди отпътуването на президента Доналд Тръмп за форума на лидерите от Г-7. Очаква се американският държавен глава да замине за срещата още в понеделник сутринта.
По-рано Доналд Тръмп заяви, че на 14 юни САЩ и Иран ще подпишат мирно споразумение. Той посочи още, че непосредствено след това Ормузкият проток ще бъде отворен за всички държави.
„Утре САЩ и Иран ще подпишат мирно споразумение. Веднага след подписването Ормузкият проток ще бъде отворен за всички“, заяви Тръмп.
От Техеран обаче реагираха предпазливо на тези твърдения. Иранските власти отрекоха информацията, че в неделя ще бъде подписан мирен договор със Съединените щати, като подчертаха, че преговорният процес продължава и към момента няма окончателно споразумение.
Разминаването в позициите на Вашингтон и Техеран показва, че въпреки дипломатическите усилия и посредничеството на Катар и Пакистан, все още остават въпроси, по които страните не са постигнали пълно съгласие.
Предстоящите разговори ще бъдат внимателно следени от международната общност, тъй като евентуално споразумение между САЩ и Иран би могло да има сериозно отражение върху сигурността в Близкия изток, енергийните пазари и корабоплаването през Ормузкия проток – един от най-важните морски коридори за световната търговия с петрол.
Военен конфликт
Конфликтът между Съединените щати, Израел и Иран ескалира на 28 февруари 2026 г., когато Вашингтон и Тел Авив започват мащабна съвместна военна операция срещу цели на територията на Иран. Израел обявява операцията под името „Ревящ лъв“ (Lion’s Roar), докато Съединените щати използват обозначението „Епична ярост“ (Epic Fury).
Според израелските отбранителни сили в първата вълна от удари са участвали над 200 изтребителя, които са атакували приблизително 500 цели в различни части на страната. Сред поразените обекти са военни бази, инфраструктура на иранските сили за сигурност, както и съоръжения, свързани с ядрената и балистичната програма на Иран.
Вашингтон и Тел Авив определят операцията като превантивна, насочена към ограничаване на потенциални ядрени и ракетни заплахи от страна на Техеран и към защита на съюзниците им в региона.
Вечерта на 28 февруари израелски официален представител съобщава, че върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей е загинал при въздушен удар в Техеран. По-късно президентът на САЩ Доналд Тръмп също потвърждава информацията за смъртта на иранския лидер. Според първоначални данни при атаката са загинали и други високопоставени представители на иранското военно ръководство. Събитието се превръща в ключов момент в ескалацията на конфликта и предизвиква сериозни политически и обществени сътресения в страната.
В отговор Иран започва мащабна ответна операция, включваща балистични ракети, дронове и други оръжия, насочени срещу Израел, както и срещу американски военни обекти и съюзници на САЩ в Близкия изток. Ирански удари са регистрирани или прихванати в държави като Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Йордания, където се намират американски военни бази и стратегически инфраструктурни обекти.
Конфликтът бързо придобива регионално измерение, като различни съюзнически групировки и сили в Близкия изток се включват индиректно. Паралелно с това Иран отправя предупреждения, че може да застраши стратегически морски маршрути, включително Ормузкия пролив, през който преминава значителна част от световния износ на петрол.
Военните действия водят и до значителни цивилни жертви и разрушения. Удари засягат жилищни райони и инфраструктура в няколко ирански града, като има данни за десетки загинали и ранени, включително деца. Международни правозащитни организации призовават за разследване на някои от атаките, сред които и удар по училище, който според тях може да представлява военно престъпление.
Междувременно Съединените щати и Израел продължават въздушните операции срещу военни и стратегически цели в Иран. По думите на американски официални представители кампанията може да продължи седмици и да бъде разширена, ако Техеран не прекрати военните си действия.
Международната общност реагира с призиви за незабавна деескалация и дипломатическо решение. Европейски държави, Организацията на обединените нации и редица международни организации изразяват сериозна загриженост, че продължаващата ескалация може да доведе до по-широка регионална война и сериозни нарушения на международното право.
В началото на април 2026 г. с посредничеството на Пакистан беше постигнато временно примирие между Иран, САЩ и Израел, което впоследствие беше удължавано няколко пъти на фона на продължаващи преговори за по-трайно споразумение. Въпреки официалното прекратяване на активните бойни действия, през следващите седмици бяха регистрирани отделни инциденти, взаимни обвинения в нарушения на примирието и напрежение около корабоплаването в Ормузкия пролив.
Към края на май 2026 г. Вашингтон и Техеран обсъждат проект на меморандум за разбирателство, който предвижда удължаване на примирието с още 60 дни, постепенно възстановяване на морския трафик в Ормузкия пролив и начало на нов етап от преговорите по ядрената програма на Иран. Сред основните спорни въпроси остават съдбата на иранските запаси от обогатен уран, бъдещето на санкциите и достъпът на Техеран до десетки милиарди долари замразени активи в чужбина.
