След дни на интензивни дипломатически преговори в Саудитска Арабия, на 25 март беше постигнато ново споразумение между Русия и Украйна, насърчено от Съединените щати.
Вашингтон обяви, че двете страни са се договорили да гарантират безопасността на корабоплаването в Черно море, да се въздържат от използване на сила и да предотвратят употребата на търговски кораби за военни цели.
Въпреки това, редица западни анализатори определят резултата като ясна победа за Москва. Според политолога Патрик Мартен-Жени от Париж, това споразумение идва в момент, когато Украйна вече е постигнала сериозно военно преимущество в Черно море, като е унищожила близо 30% от руския военноморски капацитет в региона през 2024 г.
„Русия излиза победител, защото при временно примирие тя ще избегне допълнителни загуби, без да е постигнала реален пробив на бойното поле“, коментира Мартен-Жени пред France 24.
Примирието – ограничение за украинската военноморска инициатива
Военноморският историк Алесио Паталано от Кралския колеж в Лондон изрази опасения, че споразумението слага край на единственото реално стратегическо предимство на Украйна в момента – възможността да удря руските цели в Черно море.
Тази ограничителна мярка може да отслаби позициите на Киев в бъдещи преговори, особено ако Русия използва примирието като тактически ход за печелене на време.
Икономическият залог: зърно, торове и достъп до SWIFT
Споразумението също така отваря вратата за възобновяване на руския износ на зърно и торове, ключов икономически интерес за Москва. След като се оттегли от зърнената сделка през 2023 г., Кремъл търси нови възможности за експанзия на пазарите си в Глобалния юг и Африка.
Патрик Мартен-Жени подчертава, че това е стратегическа цел за Русия, която може да бъде постигната благодарение на дипломатическата гъвкавост на САЩ.
Белият дом изрази готовност да съдейства за възстановяване на достъпа на Русия до международните търговски канали, включително системата за междубанкови разплащания SWIFT.
В изявление от 25 март САЩ обявиха, че ще помогнат за улесняване на транзакциите, морското застраховане и пристанищния достъп за руски селскостопански продукти.
Въпреки това, Европейският съюз не подкрепя пълно възстановяване на руското участие в SWIFT без съгласието на всичките 27 държави-членки. Съветник на френския президент Еманюел Макрон подчерта, че "санкциите остават необходим инструмент за натиск върху Русия".
Запорожката АЕЦ – геополитическа точка на разлом
Една от най-противоречивите теми в преговорите остава съдбата на Запорожката атомна електроцентрала – най-голямата в Европа. Окупирана от Русия от началото на инвазията, централата се превръща в ключов коз в тристранния диалог между Киев, Москва и Вашингтон.
На 20 март президентът на САЩ Доналд Тръмп предложи американско администриране на украинските ядрени съоръжения, включително Запорожие. Президентът на Украйна Володимир Зеленски категорично отхвърли предложението:
„Цялата енергийна инфраструктура принадлежи на украинския народ. Не водим преговори за нея“, заяви той, но допълни, че би приветствал инвестиции и модернизация от американска страна.
Москва, от своя страна, отказа възможността за каквато и да е форма на предаване на контрола върху електроцентралата. Руското външно министерство заяви, че „Запорожката централа е под руска юрисдикция и ще остане така“.
Стратегията на Кремъл: печелене на време и отстъпки
Анализаторите са единодушни, че новите условия, поставени от Русия в Рияд, са част от дългосрочна стратегия за удължаване на конфликта и отвоюване на икономически позиции. Сред основните искания на Москва са:
-
Облекчаване на санкциите върху Росселхозбанк и други руски финансови институции
-
Възстановяване на достъпа до SWIFT
-
Улеснен износ на руски торове и зърно към глобалния Юг
„Путин иска да договори всичко в своя полза, преди да се ангажира с траен мир“, подчертава Мартен-Жени. „Това не е краят на войната, а нов етап в политическата игра.“
