Севернокорейски работници, изпратени в Русия, разказват за изтощителен принудителен труд, натрупани дългове и живот под постоянния контрол на спецслужбите. Това съобщава Fox News, позовавайки се на нов доклад на правозащитната организация Global Rights Compliance.
Според авторите на изследването хората работят по строителни обекти по 15–16 часа на ден, живеят в препълнени контейнери и след всички удръжки получават едва около 10 долара на месец.
Работниците описват бита си в контейнери, гъмжащи от хлебарки и дървеници, като споделят, че имат достъп до душ само веднъж или два пъти в годината, а в някои случаи разполагат само с един почивен ден за цели 12 месеца.
Един от източниците, част от програма за държавно наемане на работа в чужбина, включваща над 100 000 души, описва ежедневието си: „Събуждане преди 6 сутринта в суровата руска зима.
Отиване на обекта в група. Работа от 7 сутринта до 22, 23 часа, понякога до полунощ. Без почивки. Няма фиксиран край – приключваш, когато целта е постигната. Дъжд, сняг – няма значение.
Работехме без ръкавици, без отопление, без защитно оборудване. Ръцете ми се напукаха толкова силно, че не можех да държа инструментите. Но нямаш право да спираш.“
Докладът съдържа свидетелства на 21 граждани на КНДР, работили в три руски града. Един от бившите работници споделя, че му е било обещано добро заплащане, но на място разбрал, че по-голямата част от парите се изземват като задължителни вноски към режима в Пхенян.
„Мислех, че ако замина за Русия и работя усърдно, ще спестя достатъчно за по-добър живот на семейството ми. Когато пристигнах, осъзнах, че нищо от това не е истина. Парите не са мои. Те никога няма да бъдат мои“, заявява той.
По данни на правозащитниците типичният работник заработва около 800 долара месечно за близо 420 часа труд, но след удръжките му остават около 10 долара.
Ако планът не бъде изпълнен, дългът се прехвърля за следващия месец, а при опит за връщане у дома ги заплашват разпити и попадане в черни списъци.
Организацията Global Rights Compliance посочва, че са идентифицирани всички 11 международни признака за принудителен труд, включително дългово робство, ограничаване на свободата на движение, забавяне на заплатите, прекомерно извънредно натоварване и лоши битови условия.
Според доклада тази система помага на Пхенян да си осигурява чуждестранна валута, докато Русия получава евтина работна ръка на фона на острия недостиг на кадри.
