Около 120 000 жени, мъже и деца са затворени в севернокорейски ГУЛАГ, известен още като „kwanliso", цифра, публикувана от Организацията на обединените нации, съобщават от Труд.

Пхенян продължава да отрича съществуването на трудови лагери, но множество правозащитни групи непрекъснато записват съществуването им и събират свидетелства от оцелели и бегълци. Те използват различни сателитни снимки, за да докажат, че скандалните лагери, които мнозина сравняват с нацистките концентрационни лагери, все още съществуват.

Базираната във Вашингтон Асоциация за човешки права в Северна Корея преди време пусна кадри от лагер 25, разположен близо до Чонгджин, в Северна Корея. Според сдружението, този лагер се е увеличил от 2010 г. до 2015 два пъти.

„Анализът на нашите сателитни снимки на лагер 25, както и на някои други лагери, потвърждава, че Ким Чен-ун все още изпраща хора в трудови лагери, където са принудени да работят“, казват от асоциацията, съобщава CNN. Анализ на Amnesty International също потвърждава, че Северна Корея не само все още има трудови лагери, но и инвестира допълнително не малко средства в тях.

Модерен крематориум

„Тези лагери са един от стълбовете на политическата и социална репресия в Северна Корея, в която човешките права се нарушават по безпрецедентни начини“, казва Amnesty International и добавя, че сателитни снимки на трудовите лагери, показват, че броят на охраната в лагерите се увеличава, забелязва се повишена селскостопанска дейност, а съществуващият крематориум е модернизиран.

Преди няколко години ООН изчисли, че стотици хиляди политически затворници са загинали в севернокорейските лагери през последните петдесет години. Повечето от тях умират от принудителен труд в катастрофални условия, умишлен глад, екзекуции, изтезания, изнасилвания и отказ от различни други права.

Има много свидетелства на онези, които по някакъв начин са оцелели или избягали, като много от тях често дори не знаят защо са били затворени. Сред тях е младата Шин Донг-хюк, чийто пръст е отрязан от един от управителите на фабриката в лагера с кухненски нож, защото шевна машина пада по стълбите и вече не може да бъде поправена. Жената дори изпитва облекчение в първия момент, защото си мисли, че ще остане без цяла ръка.



Сателитни снимки доказващи съществуването на лагерите.

Шин е родена в лагер 14 през 1982 г., тъй като се твърди, че чичовците й се опитват да избягат от страната през 60-те години. Родителите й също са затворници и бракът им е уреден в лагера. Ако Шин е родена извън брак и без разрешение на родителите й да правят секс, тогава тя няма да може да оцелее, а родителите й ще бъдат убити, защото са „имали полов акт без предварително одобрение“.

Шии Донг-хюк успява да избяга и разказва пред комисията на ООН как една майка удавя детето си в купа с вода. „Майката молеше надзирателя да я пощади, но той продължил да я бие“, казва тя и добавя, че след това майката потапя детето във водата с треперещи ръце. „Плачът спря и мехурчетата изчезнаха, когато той умря“, казва Шин.

Бившият затворник Канг Чол-Хван описва в книгата си типична екзекуция в лагер 15, при която устата на осъдения е напълнена с камъни, за да не крещи срещу режима и другите затворници да не го чуят. „Целете се в предателя на родината“, крещи водачът на разстрела, след което се чуват три изстрела. Понякога затворниците трябва да хвърлят камъни по мъртвите, за да падне кожата им.

Плъховете са спасение

Гладуващите затворници, много от които деца, ядат това, което намерят, включително плъхове, жаби, змии и насекоми. Храната често се търси в кравешки тор и Шин казва, че плъховете са особено „ценни“, защото предотвратяват потенциално смъртоносна болест, която се появява поради липса на протеин и ниацин. В лагерите децата ядат всичко, което се движи, включително земните червеи.

Ако група затворници са изпратени да работят на полето, нито едно животно няма да оцелее.

Особено тежки са наказанията за кражби. Шестгодишно момиченце е бито по главата с дървена пръчка от учителка пред целия клас. Останалите ученици трябва да гледат как по лицето й има все повече драскотини и синини, а от носа й капе кръв. След това я отвеждат и същата вечер тя умира. Такова отношение е доста често срещано в лагерите на смъртта, а изтезанията са ежедневни.

Бивш служител на Трудов лагер 16, с когото Амнести разговаря, работи там през 80-те и първата половина на 90-те години и до скоро отказва да говори публично за ужасите, на които е бил свидетел. Именно той им разкрива как затворниците са принудени да копаят собствените си гробове, за да бъдат убити по-късно от удари с чук във врата.

Този свидетел, с кодово име "Мистър Лий", разказва как лагерни пазачи душат затворници и ги бият до смърт с дървени палки. 

Amnesty твърди, че стотици хиляди хора, включително жени и деца, са задържани в севернокорейски трудови лагери. Много от тях не са извършили никакви престъпления, а са свързани само с признатите за виновни за тежки политически престъпления. Вкарват ги в затвора за един вид колективна отговорност, „вина за връзка“.

Сателитни снимки от преди няколко години на лагер 16, намиращ се близо до град Хвасон в провинция Северен Хамгьонг, показват строежа на нови сгради, както и производствени дейности – добив, селско стопанство и обезлесяване.