Тази статия е репортерско сътрудничество между редакциите на POLITICO и WELT и се публикува от списание POLITICO и WELT am Sonntag. Специално е преведена от БЛИЦ.

В замък близо до Стокхолм, стоящ на подиум със сини завеси, който скриваше позлатените огледала и искрящите полилеи в стаята, френският президент Еманюел Макрон разкъса дебат, който Европа избягваше не само от години, но и от десетилетия.

Макрон беше избрал внимателно времето и мястото; той беше на държавно посещение в Швеция, една от отдавна неутралните европейски страни, които през 2022 г. решиха да се присъединят към НАТО в отговор на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

Той споделяше сцената с краля и министър-председателя на Швеция и се изправяше пред публика от шведски военни кадети и офицери, които пренастройваха своята мисия и идеи за сигурността на своята страна и на континента. Беше последната седмица на януари и окончателната ратификация на Швеция като член на НАТО беше само след седмици. И той говореше на английски, за да се увери, че хората извън Франция и Швеция ще обърнат внимание.

По време на Студената война, отбеляза Макрон, „всички договори бяха решени от бившия СССР и САЩ. Всичко, което обхващаше нашата територия, беше решено от големите момчета в стаята, а не от самите европейци. Продължавайки напред, каза той, оглеждайки публиката, за да се увери, че идеята му се разбира, в областта на контрола на въоръженията, разполагането на войски и цялата архитектура на сигурността в Европа, която трябва да се промени. „Ние трябва да решим“, каза Макрон.

Стаята на военните офицери беше тиха. Макрон не беше използвал думата „ядрен“, но не беше необходимо. Шведски офицер се изправи и попита дали Франция, като „единствената страна от ЕС с независими ядрени сили“, има „специална отговорност“ да защити сигурността на най-северния регион на континента, Арктическия морски проход.

С други думи, готова ли е Франция да използва ядрените си оръжия, ако скандинавските страни бъдат заплашени от север, вероятно от руските бази в Арктика.

„Определено да“, отговори Макрон без колебание, сякаш е предвидил въпроса. „Част от нашия жизненоважен интерес има европейско измерение, което ни дава специална отговорност, като се има предвид точно това, с което разполагаме, и капацитета за възпиране, който имаме“, добави той.

От появата на ядрените оръжия Европа е защитена от американски ядрен чадър. Съединените щати бяха тези, които обещаха на съюзниците от НАТО, че всяка ядрена агресия от Съветския съюз, а по-късно и от Русия, ще бъде отговорена с бараж от американски ракети.

В продължение на седем десетилетия това споразумение позволи на Западна Европа да се съсредоточи върху възстановяването от опустошенията на двете световни войни през 20-ти век, вместо да развива скъпи ядрени способности. Само Франция и Обединеното кралство разработиха малки национални арсенали и те бяха само малка част от тези, контролирани от суперсилите от Студената война.

Но сега някои европейски страни започнаха да се съмняват дали това ядрено статукво ще се задържи още дълго. Ядрените изчисления в Европа бяха изместени от две събития, едно външно за НАТО и едно вътрешно.

Първо, нахлуването на Русия в Украйна разкри, че Москва е нараснала нетърпелива да разшири империята си чрез използване на сила. През последните три години руският президент Владимир Путин многократно се занимаваше с ядрено дрънкане с оръжие, за да постигне своето. През последните месеци той проведе военни учения заедно с Беларус, които включват използването на тактически ядрени оръжия, което засили безпокойството в Европа, особено в страните, граничещи с Украйна или Русия.

Второ, след избирането си през 2016 г. бившият президент на САЩ Доналд Тръмп промени позицията на Съединените щати спрямо НАТО, възприемайки много по-транзакционен подход към алианса, като каза, че Съединените щати могат да се притекат на помощ само на онези държави, които плащат справедливо дял за разходите за отбрана. И само дни след речта на Макрон в Швеция, сякаш по сигнал, Тръмп изрично направи тази заплаха, като каза на митинг на поддръжници в Южна Каролина, че вече е информирал президента на неназована европейска държава, че САЩ няма да ги защитят от Русия атакува, ако са в просрочие.

„„Не си платил? Вие сте престъпник?“, разказа Тръмп. „Не, не бих те защитил. Всъщност бих насърчил (Русия) да прави каквото си поискат, по дяволите.

С голямата възможност Тръмп да бъде преизбран през ноември, европейските служители неохотно — и тихо — започнаха да обсъждат дали Европа трябва да направи нещо, което е било немислимо през по-голямата част от съществуването на НАТО: да разработи архитектура за сигурност, която не е толкова зависима от Съединените щати, включително за ядрено възпиране.

През месеците след речта на Макрон служители от различни европейски нации се обръщат към френските си колеги, търсейки повече информация за това, което държавният глава на Франция има предвид, според шестима души, запознати от първа ръка с разговора.

Тези разговори се провеждат до голяма степен при закрити врата между служители и експерти на министерството и са предимно двустранни — не се провеждат в рамките на институциите на ЕС или НАТО — и ​​все още не са достигнали дипломатически ангажименти на по-високо ниво.

В по-голямата си част разговорите са насочени към изясняване на идеята на Макрон. Как всъщност работи ядреното възпиране на Франция, което не е част от архитектурата на сигурността на НАТО? Ще сподели ли Париж вземането на ядрени решения?

Има ли Франция достатъчно ядрени оръжия, за да възпира ефективно Русия? Щеше ли Макрон наистина да застане до Германия и други европейски партньори с ядрени оръжия в криза? Опитва ли се Париж да замени Вашингтон или да се превърне във второ ниво на ядрено осигуряване? Ще участва ли Обединеното кралство, другата ядрена сила в Европа?

Въпреки че много страни от НАТО споделят опасенията на Макрон относно Русия и посоката на американската политика, има и много скептицизъм относно това, което Париж всъщност може да предложи.

Нещо повече, ключови държави, включително Германия и Полша, по никакъв начин не искат да създадат впечатлението на Вашингтон, че отблъскват Америка, за да направят път на Париж.

Самото говорене за проблема, страхуват се те, може да се окаже самоизпълняващо се пророчество при втори мандат на Тръмп. Особено сега, когато Франция, страна, в миналото предпазлива да инвестира твърде много в трансатлантическите отношения, може да види как скептичната към ЕС и НАТО крайнодясна партия Национално обединение, водена от Марин льо Пен, ще спечели власт. Наистина ли съюзниците от НАТО искат да разчитат по-малко на ръководена от Тръмп Америка, а повече на водена от Льо Пен Франция?

„Има страх сред няколко държави-членки на НАТО, че американците може да се обърнат разочаровани, ако Макрон предприеме офанзива в даден момент с идеите си за ядрено възпиране“, каза бивш служител на НАТО, който е прекарал години на високи позиции, занимавайки се с стратегически въпроси и хибридни заплахи и който, подобно на други, цитирани в тази история, получи анонимност, за да говори по чувствителни въпроси.

Камил Гранд, бивш помощник-генерален секретар на НАТО, който сега е изтъкнат сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, казва, че дебатът протича предпазливо и тихо, за да се предотврати отслабването на американското възпиращо средство или да се преструва, че Европа има същата ядрена огнева мощ като Америка. Но това се случва и има последици, които повдигат въпроси за Обединеното кралство, САЩ и европейските страни, където са разположени американски ядрени оръжия.

„Отваря се разговор, защото ядрената енергия възвърна място в сигурността на Европа, което, макар и може би по-малко централно, отколкото по време на Студената война, е по-важно от това, което някой можеше да си представи през последните 20 години“, каза Гранд.

Речта в Швеция не беше първият път, когато Макрон повдигна идеята Франция да използва ядрения си арсенал, за да защити Европа. Той изложи концепцията за първи път през февруари 2020 г. в забележки пред френски военни офицери, но може би защото говореше на френски пред френска публика, никой друг не обърна внимание.

Освен това светът тогава беше различен. По-голямата част от вниманието на Европа беше насочено към задаващата се пандемия от Covid. Путин все още не беше започнал масираната си инвазия в Украйна и европейските лидери започнаха да се надяват, че скептикът към НАТО Тръмп е на път да се оттегли от поста президент. Предложението на Макрон, което включваше участието на европейските въоръжени сили във френските учения за ядрено възпиране, остана без внимание.

По време на Студената война Европа беше ужасена от възможността за ядрена война. Но след като Студената война приключи преди повече от 30 години, призракът на ядрената война отстъпи. Разбира се, Франция и Обединеното кралство все още имаха своите арсенали, но на тях все повече се гледаше като на остаряло оръжие от една отминала епоха.

Всичко това се промени заради конфликта в Украйна. Дори когато започна пълномащабната си инвазия, Путин изигра ядрената карта, напомняйки на Запада, че Русия е мощна ядрена държава и предупреждавайки за „зловещи последици“, ако Западът се притече на помощ на Украйна.

„Не е изненадващо, че нашите най-близки съюзници са все по-загрижени за различните ядрени заплахи, които виждат от Русия“, каза високопоставен служител на администрацията на Байдън в интервю, говорейки при условие, че не се идентифицират по име.

Тази подновена ядрена заплаха идва, когато много от предпазните средства, поставени от десетилетия споразумения за контрол на оръжията, се демонтират. Един от последните останали, договорът за нов старт, който налага ограничения върху разположените ядрени оръжия с голям обсег, изтича през 2026 г. и Путин обяви миналата година, че Москва повече няма да участва.

А ядрените заплахи на Путин само нараснаха през последните месеци; през юни, за втори път в рамките на няколко седмици, Русия и Беларус проведоха съвместни учения по разполагане на тактически ядрени оръжия. Неотдавнашното посещение на Путин в разполагащата с ядрено въоръжаване Северна Корея, отдавна смятана за нестабилна и войнствена държава-измамник, не направи много, за да успокои нервите в Европа и Северна Америка.

„Не можете да се преструвате, че нищо не се е променило“, каза Робърт Пшцел, бивш полски дипломат и бивш член на НАТО.

който беше командирован в Москва, критикувайки „ядреното изнудване от страна на Русия“.„Околната среда вече не е доброкачествена, а всъщност враждебна.“

На този фон някои европейски страни модернизират своите самолетни флотилии, надграждайки бойните самолети, които използват за доставка на американски ядрени ракети, разположени на територията на съюзниците, като част от програмата на НАТО за „споделяне на ядрени оръжия“. Германия, Италия, Холандия и Белгия са част от програмата, а Полша няма търпение да се присъедини.

Напоследък Тръмп омаловажаваше заплахата си да се оттегли от НАТО, заявявайки, че ще запази Съединените щати в НАТО „на 100 процента“. Но всеки път той все още бърза да добави условия за участието на САЩ, включително съюзниците да поддържат разходите за отбрана и да „играят честно“.

Както европейски, така и американски експерти казват, че е малко вероятно администрация на Тръмп да реши физически да премахне ядрените оръжия, разположени в Европа.

Но ядреното възпиране зависи от политическото доверие и в Европа има неизказан страх, че Тръмп ще бъде по-малко склонен да се притече на помощ на европейските съюзници, отколкото неговите предшественици. Дали Путин ще бъде толкова уверен, че Тръмп ще е готов да рискува ядрена война, за да спаси Естония?

„Французите и британците ще трябва да помислят за ядрената си позиция, ако Тръмп бъде избран и ако изпълни заплахата си да се оттегли от НАТО“, каза Даниел Фрид, бивш посланик на САЩ в Полша.

„За първи път от 60-те години на миналия век европейските страни трябва да поставят под въпрос американския чадър“, добави той.

Амбициите на Макрон за ядрено възпиране на Франция не се харесаха точно на неговите избиратели, като крайнодесни и крайнолеви партии го обвиняват, че продава суверенитета на Франция на европейците. Но това не му попречи да продължи да популяризира идеята, като я спомена още три пъти само през последните няколко месеца.

Макрон не даде много подробности за това как точно този арсенал ще покрие Европа, но даде ясно да се разбере, че Франция ще остане изцяло начело: „Президентът на републиката като ръководител на въоръжените сили е този, който определя ангажирането на тази ядрена сила в всички негови компоненти и кой определя жизнените интереси на Франция“, каза той пред The ​​Economist. „Не става въпрос за промяна на това.“

Великобритания, участник в проекта Манхатън по време на Втората световна война заедно със САЩ и Канада, стана третата страна с ядрен арсенал през 1952 г. след САЩ и Съветския съюз.

Франция стартира ядрената си програма през 1954 г. и в началото на 60-те години бившият френски президент Шарл дьо Гол решава да стигне докрай и да разработи атомна бомба - по това време обосновката зад наличието на ядрени оръжия вече беше да станем по-независими от Вашингтон. (Франция напусна военната структура на НАТО през 1966 г. и не се присъедини отново до 2009 г.)

В момента Обединеното кралство има около 225 бойни глави, с които частично допринася за отбраната на НАТО. Очаква се този брой да нарасне през следващите години, след като през 2021 г. правителството на Обединеното кралство реши да повиши тавана до 260 бойни глави. Лондон е част от Групата за ядрено планиране на НАТО (NPG), но само министър-председателят на Обединеното кралство може да разреши използването на ядрени оръжия, дори ако те са разположени в контекста на отговор на НАТО.

От своя страна Франция има около 290 бойни глави, но не е член на NPG. За сравнение, САЩ имат повече от 5000 ядрени оръжия, а Русия - 5580, според проучване на Стокхолмския международен институт за изследване на мира.

По всяко време Лондон и Париж имат поне една подводница с ядрени балистични ракети, която патрулира в моретата. Няколко дни след руското нахлуване в Украйна, Париж разположи три (от четири) подводници едновременно — безпрецедентно ниво на тревога.

Въпреки това, за разлика от Обединеното кралство, арсеналът на Франция също е във въздуха, с две ескадрили изтребители Rafale, оборудвани с ракети с голям обсег. Те могат да излитат както от френска територия, така и от френския самолетоносач "Шарл де Гол".

Какво би означавало предложението на Макрон на практика е твърде рано за оценка. Един вариант, който той предложи още през 2020 г., е европейските съюзници да започнат да участват в ядрените учения на Франция - както направи един италиански въздушен танкер през 2022 г.

„Балтийските и скандинавските страни се опитват да разберат по-добре. Те задават въпроси. Все още не сме в истински публичен дебат, ние сме в началото на разговора“, каза Гранд, бившият помощник-генерален секретар на НАТО.

Според френски депутат, който говори при условие за анонимност поради чувствителността на текущата политическа ситуация във Франция, германски депутати от комисията по отбрана на Бундестага задаваха въпроси за това как работи френското ядрено възпиране по време на съвместна среща с френски депутати в Берлин през края на януари.

Комисията по отбраната на френското Национално събрание обмисля да ги покани във Франция, за да предостави повече информация. Решението на Макрон да свика предсрочни парламентарни избори - чийто втори тур трябва да се проведе в неделя - остави тези планове на заден план.

„Първата стъпка преди да се говори твърде много е да информираме нашите партньори за това какво всъщност е френското възпиране, има липса на разбиране за това какво е френското възпиране“, каза друг френски депутат, работещ по въпросите на отбраната, „от наша страна трябва да бъдем по-прозрачни и обясни нашата доктрина.

Франция трябваше да разсее две недоразумения, каза Бруно Тертре, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания, който съветваше Макрон относно дипломатическата и военната политика по време на първата му президентска кампания през 2017 г. Едното е, че Франция обмисля намесата на институциите на ЕС, давайки другите 26 държавни и правителствени ръководители на блока имат власт над френското ядрено възпиране.

„Макрон винаги говори за Европа, а не за ЕС. Лондон не е част от ЕС“, обясни Тертрайс. „Париж също не се стреми ядрените му усилия да бъдат финансирани от други страни.“

Франция също трябва да работи срещу репутацията си на страна, която се притеснява да има твърде близки връзки със САЩ. Освен това Париж понякога е заподозрян, че се стреми да замени Вашингтон като пазител на сигурността на Европа.

„Французите не обмислят ядрено възпиране без американците“, обясни Хелоиз Файе, изследовател във Френския институт за международни отношения в Париж, добавяйки, че дори Лондон и Париж да обединят сили, те няма да имат същия възпиращ потенциал като Вашингтон.

„Франция предлага допълнителна застраховка живот в случай, че има някакви съмнения относно американците“, добави тя.

Начин Париж да докаже, че не се опитва да замени американския ядрен чадър, а по-скоро да го укрепи, би бил Франция да стане член на Групата за ядрено планиране на НАТО и да обсъди тези въпроси на форум, включващ всички съюзници, включително Съединените щати, няколко казаха служители.

„Това ще бъде първият сигнал, че те се чувстват отговорни не само за ядрената защита на собствената си страна, но и за цяла Европа“, каза висш дипломат от източноевропейска страна.

Справедливо е да се каже, че доста европейски страни смятат, че като подновят дебата за ядрения си чадър, Европа може да загуби много повече, отколкото да спечели. Главен сред тях е Германия, която има история да казва „не благодаря“ на ядрените напъни на френските президенти.

Още през 2007 г. тогавашният френски президент Никола Саркози предложи на тогавашния германски канцлер Ангела Меркел страната му да сподели ядрените си оръжия с Германия. Предложението беше посрещнато със смесица от недоумение и раздразнение в Берлин – столица, където, отчасти поради германската история на милитаризъм от 20-ти век, идеята за притежаване на ядрени оръжия отдавна е табу.

Това е основната причина, поради която Германия, въпреки че е най-голямата страна в Европа и най-мощната икономика, няма или не иска собствен ядрен арсенал. Когато тогавашна Западна Германия преговаряше за присъединяване към Западноевропейския съюз в началото на 50-те години, едно от условията беше забраната за придобиване на оръжия за масово унищожение.

Въпреки това, Западна Германия в крайна сметка стана част от ръководената от САЩ програма за споделяне на ядрени оръжия в НАТО и в момента Германия разполага с приблизително 20 американски тактически ядрени бомби, разположени във въздушната база Бюхел в Рейнланд-Пфалц. Вашингтон запазва контрола върху използването на оръжията, но германските бомбардировачи Tornado - които трябва да бъдат заменени от произведени в САЩ F-35 през следващите години - могат да ги носят, ако е необходимо.

Преди войната в Украйна разполагането на ядрени оръжия на САЩ на германска земя не беше единодушно подкрепено от политическите фракции в Германия. През 2021 г., когато Социалдемократическата партия (SPD) на германския канцлер Олаф Шолц, Зелените и Свободната демократическа партия (FDP) — известна като „коалицията на светофара“ — се съгласиха да работят заедно за съставяне на правителство, съюзниците от НАТО се страхуваха, че ще да се оттеглят от ядреното споделяне на военния съюз. В крайна сметка те не го направиха.

Но настроението се промени значително, след като Путин изпрати войските си към Киев. В края на февруари 2022 г. Шолц обяви, че Германия ще модернизира своите бойни самолети, способни да носят ядрена енергия. Но засега германското правителство изглежда не желае да отиде по-далеч от модернизирането на съществуващата инфраструктура, още по-малко да мисли (поне на глас) за свят, в който участието на Америка в сигурността на Европа е намалено.

„Германците наистина, наистина, наистина не искат [да мислят за] последствията [от президентството на Тръмп], защото тогава въпросът е дали трябва да имат свои собствени ядрени средства за възпиране. И те не искат да водят този разговор“, каза Фрид, бившият посланик на САЩ в Полша. Тяхната позиция е по-трудна от французите и британците.

След като Тръмп заплаши, че ще позволи на Русия да прави „каквото, по дяволите, иска“ със страни, които не плащат, в Германия се появи дебат за това дали трябва да търсят допълнителна защита от Обединеното кралство и Франция или дори да се придвижат към ЕС. водени ядрени средства за възпиране. Финансовият министър Кристиан Линднер предложи стратегически диалог както с Париж, така и с Лондон за проучване на „колективната сигурност“.

Въпреки това германското канцлерство смята многократните призиви на Франция за европейски ядрен чадър за илюзорни както по политически, така и по технически причини.

Политическите резерви са свързани с нестабилната вътрешна политика на Франция. След няколко дни френското правителство може да бъде оглавено от крайнодясното Национално обединение, партия с исторически връзки с Русия, която гледа на Германия с подозрение. Нейният лидер Льо Пен иска да запише във френската конституция, че ядреният капацитет на Франция е само за Франция. Тя е и фаворит за президентските избори през 2027 г., когато самият Макрон няма да може да се кандидатира отново за поста поради ограниченията на мандатите на френската конституция.

„От 2020 г. чувам един и същ аргумент много често в Берлин: Защо да слагаме всичките си яйца в европейската кошница, ако утре Франция се управлява от Марин Льо Пен?“ каза Гезин Вебер, гостуващ изследовател на Фулбрайт в Института за изследване на войната и мира Saltzman към Колумбийския университет.

Освен това Берлин също много държи да поддържа интереса на Съединените щати към сигурността на Европа: някои германски служители не искат да създадат на Вашингтон впечатлението, че САЩ не са необходими на Европа. „Те започват да мислят за сценария на Тръмп, но за тях Франция не е алтернатива на сътрудничеството със САЩ“, каза Вебер.

На техническо ниво германското канцлерство посочва огромните разходи за засилване на ядреното възпиране на Европа в момент, в който много страни все още се борят да изпълнят съществуващите цели за разходи на НАТО. Нещо повече, изграждането на способности също ще отнеме много време – „25 до 30 години“, според високопоставен служител на НАТО.

И все пак, въпреки официалното нежелание на Германия, бъдещето на ядреното възпиране на Европа се обсъжда в няколко мозъчни тръста за политиката на сигурност, университетски факултети и специализирани конференции в Германия - включително миналия месец, когато Германското общество за политика на сигурност беше домакин на дискусия за ролята на ядрената енергия оръжия в европейската сигурност.

Поне няколко експерти по сигурността смятат, че идеята на Макрон заслужава обсъждане. Генерал-лейтенант в оставка Хайнрих Браус, помощник-генерален секретар на НАТО по отбранителната политика и планирането на силите от 2013 до 2018 г., предложи „преразглеждане и коригиране на текущата ядрена позиция на НАТО в Европа“ към разширена европейска ядрена позиция, но като европейците носят най-голям дял от разходите. „Това би променило формулата за споделяне на тежестта в алианса в полза на американците, което би противодействало на аргумента на Тръмп и неговите поддръжници за свободен ездач“, каза Браус.

необходимостта да се примири с променящия се ядрен пейзаж може да се усети най-остро от тези страни - много от които са по-нови членове на съюза НАТО - разположени географски по-близо до Русия.

Доскоро най-голямата и най-шумната беше Полша, страна, която граничи с Украйна, Беларус и силно милитаризирания руски анклав Калининград. За Полша и балтийските държави най-непосредствената грижа остава заплахата от конвенционална и хибридна война, но разговорът около ядреното възпиране се промени след началото на войната в Украйна. Във Варшава имаше натиск за по-голямо участие в рамката за ядрено възпиране на континента - но с американците, не с французите.

На няколко пъти президентът на Полша Анджей Дуда публично каза, че би искал страната му да бъде включена в ръководената от САЩ програма за споделяне на ядрена енергия. Но според Основополагащия акт НАТО-Русия, подписан от алианса и Русия през 1997 г., НАТО обеща, че няма „никакво намерение, план и причина“ да разполага ядрени оръжия на територията на най-новите членове на алианса, което включва Полша.

Въпреки това, съветникът по сигурността на Дуда, Яцек Сивиера, предложи миналата година начин за заобикаляне на ограниченията на текста. Разполагането или преместването на американски ядрени бомби на полска територия е само „един елемент“ от програмата – намеквайки, че полската идея е да участва в споделянето на ядрени оръжия, без да иска действително прехвърляне на ядрени оръжия на САЩ на полска земя. Например произведените в САЩ стелт бомбардировачи F-35 на Полша могат да бъдат сертифицирани за носене на ядрени ракети и полските пилоти ще се обучават за тази мисия, без всъщност да поставят оръжията на полска земя.

„В бъдеще Полша може да участва в програмата за ядрено споделяне, първоначално с определени елементи като участие в учения или използване на други наши способности“, каза Павел Ковал, председател на комисията по външни работи на полския парламент и правителствен представител за Украйна.

Новият консервативен министър-председател на Полша Доналд Туск, който дойде на власт през декември 2023 г., засега се пази с нисък профил по въпроса.

„Новото правителство е много неохотно да изрази това желание публично“, според европейски дипломат, запознат от първа ръка с въпроса. „Споделянето на ядрена енергия е свързано преди всичко с изборите в САЩ, така че Полша трябва да изчака, както много други страни, за да види кой е в правителството [на САЩ].“

Дотук знаци идващи от Вашингтон не са много обнадеждаващи, според полски служители.

Миналата година се проведоха разговори между Варшава и настоящата администрация на САЩ относно предложението на Полша да участва в американската програма за споделяне на ядрена енергия, но има малък апетит от американска страна да рискува спирала на ескалация с Москва, казаха полски официални лица.

И всъщност разполагането на ядрени оръжия на САЩ в Полша изглежда изключено.

„Досега Съединените щати се съпротивляваха на това, защото би било много провокативно и честно казано, не особено военно значимо да се направи това. Би било по-символично, но би било и наистина провокативно“, каза Лин Ръстен, вицепрезидент на Програмата за глобална ядрена политика на Инициативата за ядрена заплаха и бивш старши директор на администрацията на Обама за контрол на оръжията и неразпространение в Съвета за национална сигурност.

Нещо повече, никой във Варшава не иска да създаде впечатлението, че поставя под въпрос американската защита. Още повече, че Полша – лидерът на НАТО по разходи за отбрана като процент от БВП – вероятно ще бъде от добрата страна на Тръмп, ако бъде преизбран. В лични разговори с полски дипломати, политици и експерти те отново и отново казаха, че вярват, че с Тръмп може да се съобразява.

Други страни, които са по-близо до Русия, също не искат да плашат Вашингтон. Румъния, подобно на Полша, гледа на Москва като на основна заплаха, а на САЩ като на своя „гаранция номер едно за сигурност“, според Юлия-Сабина Джоя, директор на черноморската програма на Близкоизточния институт. Освен това има най-дългата граница с Украйна сред членовете на алианса.

Швеция, най-новият член на НАТО, също няма план да оспорва трансатлантическите отношения, поне публично. „Очевидно виждаме зловещите знаци, екстраполиращи реториката на Тръмп“, каза Якоб Халгрен, директор на Шведския институт по международни отношения. „Но апетитът е ограничен в говоренето за алтернативни сценарии по един или друг начин, които не включват много силна връзка със САЩ.“

Разговорът на Швеция за ядреното възпиране обаче се промени след началото на войната в Украйна - още един знак, че континентът е изправен пред нова реалност. Не само, че Стокхолм се стреми да се присъедини към НАТО, но скандинавската страна също подписа миналата година Споразумение за сътрудничество в отбраната с Вашингтон, което беше ратифицирано от парламента през юни и „не затваря вратата“ за разполагането на ядрени оръжия на нейна територия.

„Това е огромна културна промяна за Швеция“, според Холгрен.

А поне засега бъдещето на европейския разговор за ядрено възпиране зависи от няколко избора с високи залози.Гражданите на трите ядрени сили на НАТО – Съединените щати, Обединеното кралство и Франция – ще гласуват тази година, а натовските и евроскептиците скоро може да имат власт както в Париж, така и във Вашингтон.

Това е една от причините, поради която е малко вероятно темата да бъде излъчена открито по време на срещата на лидерите на НАТО, която ще се проведе във Вашингтон от 9 до 11 юли. „Не очаквам европейската ядрена отбрана да бъде голяма тема на срещата на върха“, един Европейският дипломат каза, че „по-скоро НАТО отново ще потвърди своето възпиране и защита“.

Но няма съмнение, че опасенията относно бъдещето на европейския ядрен чадър ще бъдат обсъдени поне в кулоарите. Докато някои смятат, че президентството на Тръмп няма да промени участието на Вашингтон в Европа, други твърдят, че е рисковано политиката да се основава на това предположение. „Много може да се каже за Тръмп, но той е дълбоко антиевропеец“, каза Вебер от Колумбийския университет. „Не бих се доверил на сценария, че той държи чадъра над Европа.“

Друга важна въпросителна е за Франция, същата страна, която започна разговора на първо място. Ако крайнодясната партия Национално обединение спечели предсрочните парламентарни избори в неделя или президентските през 2027 г., френският натиск за европеизиране на ядреното възпиране на Франция внезапно ще спре. Льо Пен многократно е критикувала натиска на Макрон да включи европейските партньори в разговора за френските ядрени оръжия – и няма съмнение, че тя ще даде ясно да се разбере в началото, че френското ядрено възпиране е само за национални цели.

„Нашите партньори също така са скептични относно нашите предложения за защита и диалог относно европейската отбрана, които включват възпиране поради много силната политическа несигурност в нашата страна“, каза Яник Пинсе, ядрен историк и асоцииран изследовател в Интердисциплинарния център за стратегически въпроси.„Ако Националното рали дойде на власт, Франция ще се самонаруши.“

И накрая, има факта, че все още не е ясно какво точно може да направи Тръмп спрямо Европа през втори мандат. Роуз Готемюлер, която беше заместник-генерален секретар на НАТО по време на администрацията на Тръмп и сега е в Станфордския университет, каза, че въпреки че Тръмп е имал различия с алианса, това не означава, че той ще изостави ядрения чадър, на който Европа разчита от Втората световна война насам.

„Защо ще иска да отслаби ядреното си възпиране, рентабилност и капацитет навсякъде по света? Той е президентът с най-големия бутон, нали? Готемюлер каза. „Така че, въпреки че хората се притесняват по някакъв начин от разширеното възпиране в Европа, аз просто не виждам това да се случва поради политиката и характера, личността на самия Доналд Тръмп.“

Основното, каза тя, е, че колкото и континентът да е живял под американския ядрен чадър в продължение на седем десетилетия, Европа никога не е била 100 процента сигурна, че някой американски президент наистина би натиснал този бутон, ако Европа има нужда от него.

„От самото начало на разширеното ядрено възпиране, много назад, бяха повдигнати въпроси дали Съединените щати наистина биха дръпнали спусъка“, каза тя. „Репликата винаги беше „Ще ли САЩ да разменят Париж и Берлин за Ню Йорк?“

Европа все още не знае отговора на този въпрос.