Близо до град Протвино, разположен на границата между Московска и Калужка област, ускорително-складов комплекс (УСК) днес е в консервирано състояние. Създаден е да стане основа на първия в света таен протонен колайдер, използващ свръхпроводящи магнити, пише "Телеграф".

Учените имат големи надежди за него и затова през 1960 г. тук изниква цяло работно селище и се превръща в център на науката. Мястото не е избрано случайно, в тази част на Московска област има земя, която е била дъно на древно море и това позволява изграждането на големи обекти, защитени от сеизмична активност.

Именно тук е решено да се създаде най-големият ускорител в света по това време.

През 1961 г. започва изграждането на самия ускорител. За бързото изпълнение на плана държавата отделя огромно финансиране. Значението на обекта е абсолютно неоспоримо. Любопитно е, че военни ръководят строежа.

Мениджърският екип е прехвърлен от село Болшая Волга, което по-късно става град Дубна. Там инженерите вече са завършили изграждането на Института за ядрени изследвания и сега могат да се концентрират върху строежа на поредния мегапроект.

В Съветския съюз научните градове са строени на достатъчно разстояние от Москва, тъй като в онези дни не знаят как точно ще се държат технологиите, свързани с ядрената енергия. Затова се създават такива научни градове като Протвино, Дубна, Пущино, които се намират на не по-малко от 100 километра от Москва.

В съветско време в Протвино са създадени „парникови“ условия за пребиваване и работа на физиците. Учените получават безпрецедентна свобода при изграждането на града. Има цялата необходима инфраструктура: центрове за отдих, училища, детски градини, магазини, кафенета…

Освен това всяка сграда е издигната по проект, който не се повтарят с друг. Затова, разхождайки се из града, дори и сега човек чувства, че всичко е построено сякаш „за себе си“, а не по план. За разлика от други региони, тук има деликатеси, дрехи и всякакви удоволствия от живота, които са недостъпни за обикновените граждани по онова време.

Построени са жилища с акцент върху опазването на природата. Къщите са буквално потънали в растителност, защото градът е изграден на мястото на гъста гора. Самият подземен околовръстен тунел е с вътрешен диаметър 5 метра и се намира на дълбочина от 20 до 60 метра.

Защо е нужен

Но защо е нужен въпросния ускорител? Представете си себе си като дете, на което му подаряват играчка. Но се чудите какво има вътре. Няма инструкции за разглобяване. Разбира се следва разбиване на парчета и ето ги пред вас. А когато пораснете, от тези парчета се опитвате по някакъв начин да конструирате играчката каквато е била в самото начало. 

Процесите в ускорителя са приблизително същите. Една частица се удря в друга - фрагментите отлитат. После учените се опитват да сглобят едно цяло от тези фрагменти, за да разберат как е било структурирано преди това, въз основа на разпределението на тези частици по ъгли, импулси и енергии.

Те правят изводи за сблъсъка и раждането на нови частици, за процесите, протичащи във Вселената.

По време на експеримента частиците се ускоряват до скорост, близка до тази на светлината. При сблъсъка им се раждат много различни частици, които са невидими за окото.

Изглежда, че всичко е просто? Но изграждането на такъв ускорител е изключително скъпо. Лъчът от заредени частици възниква в ускорителя У-30. Тук има протонна пушка. Оттам излитат частиците и се ускоряват.

След това отиват в У-70 в Протвино, където физици и учени възнамеряват да ги използват за търсене на нови методи за лечение на рак и облъчване на тумори. Инсталацията се използва и за изследване на ефекта от радиацията от работата на електрониката.

Най-мощният

В момента този най-енергийно мощен ускорител в Русия У-70 продължава да работи. Той представлява голяма вакуумна камера под формата на пръстен. Общият диаметър е 410 метра, а дължината е около 1,5 километра.

Вакуумната камера е разположена вътре в огромен магнит с тегло 20 хиляди тона. Като цяло магнитната система е една от най-важните в един ускорител. Колкото по-висока е енергията на частиците, толкова по-трудно е преминаването им по кръгов път и в резултат на това толкова по-силни трябва да бъдат магнитните полета.

Следва експерименталната зала на инсталацията. Това е голяма лаборатория, която е скрита под дебел слой бетон, който не позволява на радиацията да излиза.

През 1980 г. на базата на У-70 е решено да се построи голям колайдер с диаметър 21 километра.

Три години по-късно започва работа по изграждането на тунелите, която продължава 11 години. През 1994 г. е пусната в експлоатация първата секция, но по-нататъшната дейност е спряна поради липса на финансиране.

Планирано е „строителството на века“ да бъде доведено до логично завършване по-късно и затова обектът е консервиран. За съжаление съветският таен колайдер остава „замразен“ и до днес, тъй като разходите за проекта са сравними с изграждането на атомна електроцентрала.

Всяка година се харчат пари от бюджета за поддръжка, защита и изпомпване на вода от тунелите. Има много идеи какво да се прави с колайдера, но всичко опира до пари. Хем е опасно да се затвори напълно, хем е невероятно скъпо да се възстанови. Във всеки случай учените са доволни, че все пак съществува У-70, който успешно работи и провежда експерименти.