Ако вие като политик се противопоставите на елита, тогава рано или късно елитът ще дойде за вас - ще изпрати съдебни изпълнители, надзиратели или наети убийци. Освен ако не смените навреме вашата „лоша политическа класа“ с тази на елита, пише "Труд". 

Сега този тест, е на етап, когато „те идват за тебе“ и тепърва ще бъде преминат от президента на най-мощната държава САЩ, която за дни имаше слаба прилика с Майдана, и след това тя показа изключителното възмущение от колективното лице на политическата класа. Как така се случи, че методите за оспорване на изборните резултати на „банановите републики“ попаднаха в Замъка на Свободата на Хълма? Капитолия.

И на Тръмп няма да му бъде простено това. Той дойде в Белия дом като бяла врана, нарушавайки нормите на политическо благоприличие, които в продължение на десетилетия са формирали усмихнати хора с маниерите на цинични лицемери и църковни проповедници едновременно.

За 4 години той не успя да създаде солидна политическа коалиция в рамките на управляващата класа. Неговите поддръжници на върха по-скоро го толерираха, разглеждайки го като временно недоразумение, което институциите ще претопят така или иначе. Те го претопиха и го изплюха под формата на десетки милиони „бюлетини по пощата“. Сега той си отива като политически изгнаник, който едва ли ще бъде допуснат до „благоприличните къщи“.

Социалните мрежи, като Twitter, блокираха неговите акаунти завинаги. Дори и да има 88 милиона последователи. Собствениците на социалните мрежи и месинджърите, дори не се замислиха върху това, че тази нагла атака върху „мъртвия слон“ (символа на републиканците) ще им даде обратен ефект по целия свят, където надзирателите за чистотата на „свободата на словото“ в субективното разбиране на регулаторите ще се възползват от този прецедент за безмилостно заглушаване на всеки Зукърбърг на неговата територия. В крайна сметка самите те се оказаха „толерасти“.
 
Ще влезе ли Тръмп сега в затвора? След като всички „свободни медии“ заляха медийното пространство с образите на хулиганите, които си правеха селфита в сградата на Конгреса, както и с лексиката на разсъждаващите за ужасите на бащите-основатели. Където думи като „измет“ и „бунт“ означават най-лошото нещо, което може да се случи в прецизно изчислената сграда на американската демокрация,  проектирана от бащите-масони и в която принципът за гарантиране правата на малцинствата е крайъгълен камък. Но само този, „какво малцинство е необходимо“.

Засега Тръмп е заплашен само с втори импийчмънт или с прилагането на 25-та поправка на конституцията, според което той може да бъде отстранен като недееспособен с решение на ключови членове на администрацията. Нито една от двете опции не изглежда осъществима в оставащото време до обяда на 20 януари. 
В първия случай потвърждаването на импийчмънта от две трети от Сената би означавало, че републиканците са коленичили пред демократите, които взеха пълния контрол над изпълнителната и законодателната власт, точно както през лятото белите коленичиха пред бунтовниците на BLM, подстрекавани от същите тези демократи (между другото, нищо не се чува, дали акаунтите на BLM в социалните мрежи бяха блокирани след техните погроми). 

Във втория случай, ако Тръмп не е съгласен с неговата неспособност (а няма да е съгласен), той отново трябва да получи две трети от същия сенат. На теория има още една възможност за предсрочна оставка и прехвърлянето на правата на вицепрезидента Майкъл Пенс, която ще обсъдим по-долу.
Политическата класа, е обидена от този четиригодишен период и от туитите в „свободните медии“ на тази бяла врана, попаднала в Белия дом, за която гласуваха отново 75 млн. Души. И това е много повече от преди четири години. Отмъщението под формата на наказателно преследване е вероятно. Необходимо е този нахал дори да не си помисли да се кандидатира отново през 2024 г.

Възниква интересен конфликт за гаранциите за бившия президент. С това се сблъскват много държави. Съществува подход, според който бившият президент не трябва да бъде над закона. Говори се, че това подкопава основите на върховенството на закона и затова той няма право на имунитет. Но има подход, според който самата възможност за преследване на бивши управници отваря пространството за политически репресии. И тези възможности трябва да бъдат сведени до минимум в името на стабилността. Днес САЩ се приближава до втората опасност от политическо преследване на онези, които не се вписват в системата.

Америка винаги е показвала, че е по-свята от всички светци по отношение на демокрацията. Бившите американски президенти не са имунизирани в обичайния си смисъл. През 1960-те години Върховният съд постанови, че бившия президент е имунизиран срещу граждански дела, свързани с неговата дейност, но не е защитен от наказателно преследване. По време на администрацията на Клинтън беше добавено тълкуване, според което бившия управник няма имунитет и по граждански искове, свързани с времето преди встъпването му в длъжност. Между другото, самият Клинтън, няколко часа след напускането на поста през януари 2001 г., постигна извънсъдебно споразумение за разследването на връзката му с Моника Люински. Той се съгласи да плати глоба от $25 000, да загуби лиценза си на адвокат в Арканзас и всъщност си призна за лъжесвидетелстване по делото, но избягна наказанието.
Това беше направено, за да не се създаде прецедент за преследването на бившия президент. Той трябва да си тръгне спокоен и уверен в бъдещето. Така беше досега. Сега обаче мнозина във Вашингтон не искат Тръмп да се чувства уверен в своето бъдеще, особено след като има правото да се кандидатира за друг мандат. 
 

Но на ниво съдебни искове от щатите и за престъпления, които не са на федерално ниво, бившите американски президенти изобщо нямат имунитет. Така, в щата Ню Йорк беше заведено дело за укриването на данъци от Тръмп. Той може също да се сблъска със случаи, свързани с времето преди встъпването му в длъжност. 

Отчасти проблемът с бъдещите наказателни преследвания може да бъде решен чрез „помилването“ на Тръмп, докато той все още е на власт, за по широк кръг обвинения. Той вече направи това с някои от своите привърженици. Например, като обяви „помилване“ за бившия съветник по националната сигурност Майкъл Флин, който през 2017 г. призна за лъжесвидетелстване за ФБР за контактите си с тогавашния руски посланик Сергей Кисляк. Също така, за всеки случай той може да „помилва” членове на своето семейство във връзка с евентуални обвинения.

Президентът на САЩ има конституционно право на помилване, но това се отнася само за федерални престъпления. Според установената традиция, напускайки Белия дом, президентът пуска актове за помилване по най-противоречивите дела (дори не се изисква и съдебна присъда). Например Бил Клинтън помилва брат си Роджър, който беше осъден за притежание и разпространение на наркотици, както и забележителния комбинатор, но и финансист на Демократическата партия Марк Рич. 

Буш-старши освободи бившия министър на отбраната Каспър Уайнбъргър от преследване по делото Иран-Контри. Джими Картър помилва масово всички военнослужещи участвали във виетнамската война. Тръмп се възползва най-малко от правото на помилване от всеки президент от края на ХIХ век, и е помилвал само 94 души (почти всичките лично свързани по някакъв начин с него), докато Барак Обама е помилвал почти 2000 за двата си президентски мандата. Най-вероятно Тръмп ще помилва още няколко души, свързани с разследването за „руската намеса в изборите“.

Ще може ли да помилва себе си? Той и много прависти твърдят, че може. Но има и други мнения. В историята на САЩ няма прецедент подобни решения да не са преминали теста на съдебната практика. Така стои въпросът с най-важния принцип на справедливостта, според който човек не може да бъде съдия на собствения си случай (въпросът е дали този принцип се отнася за държавния глава).

Освен това, след като се помилва, Тръмп сякаш си признава вината за определени престъпления. Това ще сложи край на бъдещите му политически амбиции. Друго нещо е, че е по-добре да живееш с този кръст на свободата, отколкото без него в затвора. Освен това самоопрощаването на Тръмп може само да провокира демократите да опровергаят това в съдилищата, и да довършат окончателно този, който ги унизи, и за когото се твърди, че е дошъл на власт през 2016 г. с помощта на руснаците.

Или Тръмп трябва да разчита на милостта на победителя Джо Байдън? Фактът, че той не би посмял да наруши една от най-важните връзки на американската демокрация, според която е неформална традиция, която не е залегнала в законите - бившите президенти на страната да не се преследват на никое ниво. Дори президентът на южната Конфедерация по време на Гражданската война - Джеферсън Дейвис, макар и обвинен в държавна измяна, не се яви пред съда и доживява живота си като частно лице почти четвърт век, пишейки своите мемоари. В същото време да се разчита на милостта на Байдън и хората зад него, въпреки че Тръмп заяви, че отказва да отиде на неговата инаугурация, е рискован бизнес.

От гледна точка на демокрацията, би било по-добре неформалната традиция за непреследване на бившите президенти да остане. Защото, ако тя не се състои, винаги ще съществува опасността от всякакви формални гаранции за имунитет, дори и да са изсечени в гранит, да бъдат преиграни, за да се угоди на новата политическа реалност.

Можете да се направи още един трик, макар и доста циничен - да се подаде оставка по-рано, така че помилването да дойде от "президента за няколко дни" Майкъл Пенс. Така Джералд Форд помилва Никсън (това е единствения случай на помилване на бивш президент на САЩ) месец след неговата оставка под заплахата от импийчмънт. Най-вероятно това по-късно коства преизбирането на Форд, но скандалната страница Уотъргейт беше затворена.

На мястото на Байдън би било неразумно да преследва Тръмп. И не само защото за него гласуваха десетки милиони избиратели. Но и защото всяко преследване отново ще доведе до сравнение с "банановите републики". Въпреки че, както в Италия (Берлускони), така и във Франция (Саркози) президентите бяха подложени на криминално преследване, но те все още не са попаднали в затвора. Има изобилие от управници на редица азиатски страни, с които Америка вероятно не би искала да бъде сравнявана. Но в настоящата политика термина „неразумно“ не означава „невъзможно“.