Финасовият министър на Германия Волфганг Шойбле изрази единомислие с новия френски президент Еманюел Макрон по отношение на стремежа към по-силна Европа, предаде БГНЕС.
В интервю за сп. „Шпигел“ Шойбле допълни, че бил впечатлен от факта, че новият френски президент се е качил на сцената пред Лувъра под звуците на химна на Европа, което според него, е много мощна символика:

„Много ясно е: Макрон е наш съюзник.“ Финансовият министър допълни, че когато някой иска Европа да бъде по-силна, първо неговата страна трябва да мине по този път. Интервюиращият журналист попита Шойбле какво би казал по отношение на определянето на положителното салдо в германския търговски баланс като „неприемливо“.

На това Шойбле отговори: „Бих попитал Макрон, както попитах и международния валутен фонд, какво конкретно очакват да направя. От МВФ отдавна казват, че трябва да увеличим обществените инвестиции. Ние направихме толкова много в тази област, че дори не сме в състояние да похарчим огромните суми пари.“ По отношение на призива на Макрон Германия да насочи част от своите излишъци към Южна Европа, финансист № 1 на Берлин е на следното мнение:

„Не можете да образувате общност от държави с различна сила без определено равновесие. Това се отразява например в бюджета на ЕС и програмите за спасяване. Ето защо в Европа има нетни платци и нетни получатели. Една общност не може да съществува, ако по-силните не поемат отговорност за по-слабите. Колко далеч се стига с тези трансфери и сумата, която ще бъде преразпределена, е нещо, което избирателите трябва да решат при демокрацията.“

Шойбле, също като Макрон, е на мнение, че би било добре ЕС да има финансов министър, но не смята че осъществяването на това намерение може да се смята за реалистично в момента. Шойбле допълва, че тази нова политическа фигура „трябва да има правомощията на финансов министър. В противен случай всичко това няма смисъл“. „Той или тя ще се нуждаят, например, от бюджет. Освен това човекът, разбира се, трябва да може да налага европейските бюджетни правила, така че те да бъдат спазвани от всички. Подобна бърза промяна обаче също ще изисква изменение на европейските договори. В момента в Европа няма много хора, които считат това за реалистично.“